С. Лазаркова, Михаела Иванова и Магдалена Стоянова възкресиха спомена за Димитър Янакиев Бисеров-Околията в Дупница

Симона Лазаркова, Михаела Иванова и Магдалена Стоянова възкресиха спомена за Димитър Янакиев Бисеров-Околията в Дупница. Трите ученички от 10-и до 12-и клас на СУ „Св. Паисий Хилендарски“ представиха за първи път в родния град на великия възрожденец изследването си „Димитър Янакиев Бисеров-Околията – радетел за просвета и книжнина“ и с помощта на учителката си по история и цивилизации Маргарита Сапунджиева, която е и ръководител на клуб „Историка”, припомниха на съучениците си за приноса на Околията за духовното израстване на България.

Валентина Алексиева показа оригинала на „Рибния буквар”

Ученичките припомниха: Бисеров е роден в град Дупница около 1830 и починал през 1886 година. Учил е в местното училище, а след това при Неофит Рилски в Рилския манастир. През целия си живот се самообразова. Следи книгите, които се издават на български, интересува се от български и сръбски периодични издания.

Момент от представянето на изследването

Владеел е 3 езика – гръцки, турски и руски език. Дълги години е учител в родния си град. Участва в основаването на градското читалище „Зора“ през 1858 година, както и в целия културен живот на Дупница. Учителства още в Горна Джумая, Берово и Пехчево. Бисеров преподава по взаимоучителната метода. В учебния процес въвежда изучаването на нови учебни предмети, като естествена история, граматика, география и търговско стоководство. Притежавал висока за времето си култура. В училищната си дейност умело използвал народното творчество. През 1866 година е сред основателите на читалище „Съгласие“ в Горна Джумая.

Бисеров е с изключително будно национално съзнание и гражданско поведение и често е преследван е от гъркоманите в Самоковска и Струмишка епархия. Поддържа връзки с Неофит Рилски, Петко Славейков, Никола Генович, Васил Левски. През 1868 година заедно с Арсени Костенцев и Христо Алексиев посещава Стефан Веркович в Сяр. Той води активна кореспонденция с Веркович и събира за него стари монети, фолклорни и географски материали. Бисеров е продуктивен сътрудник на българския периодичен печат. Дългогодишен настоятел е на списанията „Читалище“ и „Български книжици“. Сътрудничи също на „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество и списание „Училище“. Публикува материали във вестниците „Македония“, „Право“, „България“, „Турция“ и други. Съставя ръкописните учебници „Разговорник-писмовник за български език и стихове“ и „Граматика българска“, които използва в преподаването. Автор е на неиздадени исторически записки за Дупница. След Руско-турската война от 1877-1878 година е чиновник в Дупница и Кюстендил.

„В началото, когато започнахме да работим по темата, не можехме да повярваме, че един човек може да прави толкова много неща едновременно – да се занимава от издателска и публицистична дейност до издирването на поуки от нашия край, да пише, да се занимава с читалищна дейност. Такъв човек не бива да бъде забравян”, казаха момичетата.

„Димитър Бисеров е малко известен бългрски просветител и книжовник и ако продължава да бъде малко известен, ще премине най-вероятно в графата на забравените. Именно затова трябва да подсещаме учениците за личностите, които са живели в града. Дупничани трябва да знаят това, че Околията е събирателен образ на всички онези възрожденски дейци, благодарение на които България тръгва много бързо напред в своето развитие. И трите ученички казаха, че се е занимавал и с публицистична, и с издателска, и с читалищна, и с литературна, и с историческа дейност. България трябва да му бъде благодарна за това, че е един от първите, които посяват семената на знанието в Дупница и региона. За това, че поставя началото на местното историческо знание. Той събира разкази и сведения, търси начин да направи местна историческа сбирка. Според мен началото започва от него. Той наистина е радетел и за просвета, и за книжнина, и за църковна независимост. Приносът му към литературата с изготвянето на първия българо-турски речник е изключителен. А като добавим и това, че създава и учебници за българчетата, виждаме и приноса в развитието на училищното дело”, коментира Маргарита Сапунджиева.

Изследването е било единственият труд на ученици, представен неотдавна на 12-ите международни Цар-Шишманови дни в Самоков на тема „Памет – Наследство – Култура“, организирани от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ в памет на участниците във войните за освобождение и национална независимост на България. Материалът ще бъде публикуван в изданието на асоциация „Онгъл“. Догодина момичетата смятат да напишат реферат за Аверки Попстоянов.

Събитието в навечерието на Деня на народните будители бе проведено в читалище „Зора 1878”, със съдействието на НЧ „Ген. Георги Тодоров“.

„Личностите като Димитър Бисеров-Околията и в миналото, и днес ни дават истинската насока за живота, дават ни устойчивост и самочувствие”, каза гл. библиотекар на библиотеката към читалище „Зора 1878 г.” Валентина Алексиева. Тя представи пред учениците оригинала на „Рибния буквар” на Петър Берон. По-късно в библиотеката бе открита и изложба на старопечатни и книги с автограф от библиотечната колекция.