Секретарят на „Духът на Дупница” Тодорка Савова: 13 750 лв. събрахме за паметника, искаме хората да помнят, ние бяхме на първа линия, водеше ни стремежът към свободата
Разочаровани сме от Иван Костов, на протестите ни обеща да сме областен град, после забрави, не искаме да чуем за него и издънката му Радан Кънев, категорични са Панчев, Савова и Стоянов
С чаша чай и огън бунтарите на Дупница ще си спомнят за паметните събития от Дупнишките барикади отпреди 20 години.
„В събота от 11 часа на мястото на основните барикади в Дупница – жп линията, ще се срещнем отново. Събираме се пак заедно, за да изкажем своето уважение към това, което успяхме да постигнем заедно с десетки, дори хиляди дупничани. Ние имахме кауза, в която вярвахме, която защитавахме. В събота отново ще заявим позицията си, че сме готови на всичко, за да защитим демокрацията в България.
За събитието сме поканили всички участници в протестите. Основателя на КП „Подкрепа” Константин Тренчев, както и депутати от онова време, които посетиха протестите. Ще дойдат Борислав Миланов, д-р Кацаров и др. Поканени са президентът Петър Стоянов, Стефан Тафров, Иван Сунгарски, Едвин Сугарев, Евргений Бакърджиев, Татяна Ваксберг, също водачите на демократичните сили по това време в Дупница, както и сегашните, водачите на ВМРО. Поканени са, разбира се, и ръководството на община Дупница”, заяви Тодорка Савова – деен участник в протестите и секретар на сдружението „Духът на Дупница”, което пази спомена за паметните събития.
Честването на 20-ата годишнина от събитията, които белязаха не само историята на Дупница, но и на България, се организира именно от „Духът на Дупница”.
„В сдружението участваме главните действащи лица от барикадите, но за честването са поканени всички участници в тогавашните събития. А те бяха хиляди”, уточни Савова.
„Барикадите в Дупница бяха върхът на събитията, които тогава се случваха в България. Дупничани поехме отговорността да бъдем първи, показахме воля да отстояваме идеалите си, защото барикадите продължиха много дни. Ние бяхме на предна линия дни наред. Но си заслужаваше, защото след протестите през 1997 година започна голямата ориентация на страната ни към Европа, към Европейския съюз и НАТО. Благодарение на това, че ние не склонихме глава, днес младите хора могат да пътуват свободно в Европа и по света. Сега те имат свободен достъп до европейската култура, ценности, до европейския начин на живот. Горди сме, че Дупница спомогна, за да се осъществи това”, каза Михаил Панчев и добави: „Преди 1997 година тук беше икономически ад. Беше време, когато с една заплата можеше да се купи само кисело мляко и хляб, а и невинаги ги имаше в магазините. Имаше жестока инфлация. 1 долар беше 3000 лв. Имаше глад. Изгоряха парите на хората по банките. В тази изключителна криза и на база събитията, на чийто връх беше Дупница, се тръгна по нов път за България, който рано или късно ще даде своите резултати. Ние все още чакаме да видим нашата България, България, каквато я виждаме в мечтите си. Но промяна се случи. Не можем да забравим времето, когато българите не можехме да пътуваме свободно, трябваха ни визи. Днес това е зад гърба ни, пътуваме свободно из Европа само срещу лична карта. Но ние си спомняме кошмара, когато до Петрич не можеше да се стигне без пътен лист. Петрич беше т.нар. втора гранична зона.”
„Беше време, когато дори и с отличен успех такива като нас не можеха да бъдат ученици, не можеха да бъдат студенти, това се случи с мен. Това не се знае от по-младите хора сега. Хубаво е да се зададе въпросът какво е било едно време, защото миналото някак лесно се забравя”, каза Тодорка Савова.
„Аз съм петричанин, макар от 40 години да живея в Дупница. Не можах да видя баща си, преди да почине, защото не успях да мина достатъчно бързо през бариерата край града. Тръгвам към Петрич и в този тежък момент ме спира милицията, стоят двама граничари на моста на Рибница и ми търсят открит лист. Аз бързам, за да видя баща си жив, но ме бавят половин час. Обяснявам, че съм роден в Петрич, че в паспорта ми го пише това нещо, обяснявам им ситуацията. Едва когато дойде полицаят, който ме познава, ме пуснаха. Но и до днес си мисля, че в онзи момент, когато бях на границата, може би баща ми все още е бил жив и може би можех да го видя, ако не ме бяха спрели. Срещу това се вдигнахме преди 20 години. Водеше ни стремежът към свободата.
Спомням си дупничанина Паржо, който с войнишката каска и намазаното си със сажди лице обиколи света чрез репортажите на CNN. Телевизията гърмеше „Дупница гори, сваля се комунизмът”, добави регионалният председател на ВМРО Владо Стоянов.
„А какво имаме днес. Дъщеря ми си изгуби документите в Германия. Отива в полицията, където я посрещат с думите „Вие сте гражданка на Европейския съюз, след 20 минути ще Ви издадем документи, за да може да работите и да се движите спокойно. Това е, за което се борихме. Европа нямаше да ни приеме, ако в страната доминираха БСП, БКП и Държавна сигурност…”, включи се Михаил Панчев и продължи: „Но не може да си затворим очите пред истината. А тя е, че се натрупаха много капитали, от които се възползваха бивши служители на Държавна сигурност, както и някои лъжедемократи. Те използваха момента и гнева на хората. Сега точно тези хора спъват икономическия процес. Крайно сме разочаровани от Иван Костов, а той дойде лично в Дупница. Той ни обеща, че ние ще бъдем областен център. Ако ли не, ще бъдем град със самостоятелен и особен статут. Това ни беше обещано. „Ако не успеете да се отделите, ще ви дадем статут на специален град”, това ни обеща Костов. По-късно обаче това беше забравено. За Костов и за тази издънка Радан Кънев не ми се говори просто.”
„Това бяха паметни времена, помня момента, когато баретите ни бяха заградили”, каза Стоянов и добави: „Не мога да забравя името на Методиев от Кюстендил, той ръководеше НСБОП. Ние като общински съветници с Михаил Панчев, Стойчо Кацаров и други се подготвяхме да блокираме пътя, беше вечерта на една сряда. Нямахме разрешение от „Раковска” 134 да излезем на барикада и да преградим пътя. Говори по телефона с Татарчев, той пое ангажимента да се обади на окръжния прокурор Серафим Бонев, за да се напише официално разпореждане, обръщение, за да не ни спрат. На практика обаче баретите вече бяха дошли от Кюстендил, бяха два автобуса. Едните бяха при рампата, другите на жп линията и ни дебнеха. В последния момент акцията беше спряна. Това беше една вечер на крайно напрежение. Бяхме запалили огромни огньове, горяхме гуми. Бяхме на косъм. Бяхме на една линия с баретите. Ние от едната страна, те от другата. Те бяха в готовност и аха да започнат да ни връзват. А ние им поднасяхме цветя. Давахме им по един карамфил, докато очаквахме всеки момент да започнат да ни бият. Но бяхме решени да продължим, девизът ни беше „много сме, силни сме”. Имахме подкрепа от Кюстендил, Самоков, Перник, Кресна, София. Иска ми се това да се случи отново, да се сплотим.
Но си струваше, незабравим е шпалирът, с който ни посрещнаха в София. То бяха аплодисменти, скандирания. В този момент за първи път осъзнахме какво сме направили и колко много си заслужаваха нашите усилия. Чувствахме се като дупнишките опълченци от Шипка. Горди бяхме. Всички се дръпнаха, когато казаха, че идват дупничани. Това беше по-силният момент за нас”, спомнят си Владо Стоянов и Тодорка Савова.
Те припомниха, че всъщност барикадата е била на широк фронт, обхващащ района около рампата в Дупница, жп линията, около ДСК, както и в Горна махала и на Аракчийския мост. Блокада обаче е имало и в Бобошево, и в Кресна, където е спряно движението на Е-79. Всичко това запалва искрата в града и в цяла България.
„В Дупница първи осъзнахме необходимостта от тези събития. Показахме воля, разсъдък, устрем. Бяхме учредили Дупнишка демократична коалиция и бяхме обединени. На едно предсесийно събрание, докато обсъждахме ситуацията, решихме, че не издържаме повече и ще излезем да протестираме. Решихме да преградим пътя за София”, уточни Стоянов.
13 750 лв. са събрани до момента от сдружение „Духът на Дупница” за паметника на барикадите. Но се очакват още приходи. „Имаме 153-ма дарители, има и общински съветници. Ние разчитахме на общинските съветници да дадат своя принос за каузата. Едно време ние с Владо Стоянов се отказахме от възнагражденията си на съветници, искахме парите да останат в полза на града. Сега очаквахме от тях да направят същото, но много малко откликнаха на поканата на сдружението „Духът на Дупница”. Разчитаме, че до пролетта ще се отзоват. Забавянето по изграждането се дължи и на забавянето около определянето на мястото, където да се разположи самият паметник. Процедурите са сложни. До 2-3 месеца най-вероятно ще имаме готовност, дотогава ще разполагаме и с по-големи средства. За това как ще изглежда монументът ще се направи конкурс”, внесе яснота около проекта Тодорка Савова.
