-
Скулпторът Владимир Илиев: Той притежаваше възрожденски дух
-
Проф. Страхил Ненов: Моят приятел правеше изкуство за удоволствие, а не по задължение
-
Доц. д-р Цветан Стоянов: Сега разбирам, че природата и хората, сред които е живял, са го оформили по този невероятен начин
Известни художници и скулптори продължават да творят в памет на Андрей Севдин. Пленерът „Братска любов”, организиран от неговия брат Михаил, събира хора на изкуството през цялата седмица в родната му къща в дупнишкото село Самораново. Приятелите му пазят в сърцата си скъпи спомени за него.
„Андрей беше човек, който никога не е споменал нещо лошо за някой друг, особено за колега. Той беше толкова толерантен, истински естет дори и в начина си на общуване. Моят приятел правеше изкуство не по задължение, а защото това му доставяше истинско удоволствие. Направеното от него ще остане завинаги, всички ще го помним с добро”, каза проф. Страхил Ненов, докато рисуваше своята нова картина.
Скулпторът Владимир Илиев е бил в един клас с Андрей Севдин. Негово дело е и бюст-паметникът на Андрей, който ще бъде официално открит в събота.
„Андрей Севдин притежаваше един възрожденски дух. Той създаде галерия „Околийска къща” в Дупница. Ние още от първия миг знаем как се разви тя. Не говоря за автора Андрей, а като човек. Той създаде галерията с голяма любов, за да се съберат хора с такова мислене и обичащи изкуството. Знам, че там има и инициативи, свързани с музиката и литературата. Не знам доколко тази галерия има сериозно име, но тя може би трябва да се нарече на негово име. Той е създателят на този дух в Дупница. И не само този град, а и на радиус от километри – Благоевград и Кюстендил. Местната общественост трябва да помисли по този въпрос. Не той, а Дупница заслужава това”, заяви Владимир Илиев.
Доц. д-р Цветан Стоянов също е бил съученик на Андрей. Сега е преподавател в катедра „Рисуване” на Художествената академия, специалност „Стенопис”.
„С него са ни се случили най-различни неща, които ни вдъхновяваха, зареждаха, даваха ни крила и ни караха да се надяваме и мечтаем. Андрей беше един от хората, който се отличаваше сред всички нас. Той беше малко по-голям от нас и се отнасяше с едно бащино и топло чувство към всеки. Сега разбирам, че природата и хората, сред които е живял, са го оформили по този невероятен начин. Андрей Севдин беше внимателен, дипломатичен, човечен и одухотворен”, спомни си за своя съученик и приятел доц. д-р Цветан Стоянов.
По-младият от останалите гости на пленера – Атанас Борисов от с. Бистрица, пък разказа какъв е бил известният дупнишки художник като учител.
„Андрей Севдин ми помогна за кандидатстването за гимназиалното обучение. Усвоеното от него ми помогна и за влизането ми в Художествената академия. Той беше мой приятел и си остана такъв до последно. Винаги се държеше с мен изключително човечно и по приятелски. Всеки един разговор с него ми повлияваше много сериозно и ми помагаше, помага ми и до ден днешен”, заяви младият художник.
Подробности за пленера очаквайте в понеделник.
