Благотворителната кампания “Трънската Коледа” разплака самотно живеещи старци. Навръх Игнажден доброволци ги “полазиха”, за да им донесат хранителни продукти от първа необходимост.
“Разнесохме 120 пакета в селата в Знеполе, районите на селата Вукан, Лева река и Долна Мелна. Акцията ще продължи и в следващите няколко дни”, обясни Крум Томов от организаторите.
Както “Вяра” писа, “Трънската Коледа” се провежда за трета поредна година. Нейната цел е да подпомогне над 200 възрастни и самотно живеещи хора. Тази година са събрани над 8000 лв. От тях 1730 лв. са паричните постъпления, има и много дарения под формата на хранителни продукти.
Всяка стъпка в кампанията – от набирането на средствата до разнасянето на храната по домовете, е дело на доброволци. Община Трън е съдействала с помещение за съхранение на пакетите. На крак са и кметските наместници.
“Навсякъде валят благодарности и радост, че точно днес на Игнажден именно ние сме „полазили“ в къщата им. Коледар и кукер може да не бъда никога, но днес бях добре посрещнат полазник в 20 къщи из Трънско! Има искрен смях и радост – радваш се, че правиш нещо хубаво за българското село под това невероятно декемврийско слънце. Има и сълзи… Тук не ти засяда буца в гърлото. Тук стадо коне са закачили сърцето ти с корабни въжета и теглят на всички страни, менгеме притиска мозъка ти, а тежки чукове раздробяват на прах всяка твоя костица и мускул. Намираш изкупления за душата си с известната приказка „Ръка, която дарява, не обеднява!“, разказа един от дарителите в “Трънската Коледа”.
Той призова всеки да помага според възможностите си на хората в нужда, които са навсякъде. “Стъпете крачка встрани от забързаното си ежедневие и отворете очите си за тях! Със или без празници. Помагайки на тях, помагате на себе си. Нито едно коледно пожелание, което получих тези дни по мейла, не може да дари и 10% от топлината на всички благодарности, пожелания, усмивки и стиснати ръце на бабите и дядовците днес!”, каза още младият трънчанин.
Десетината доброволци, обикалящи Трънския край с натоварените с пакети коли, не крият вълнението си от начина, по който ги посрещат старите хора. Те имат нужда от внимание, от споделеност, от добри поводи за усмивка, категорични са дарителите.
Затова на тръгване изричат най-хубавото пожелание: „Догодина пак да ми отвориш вратата, бабо!“.
