Симеон Стоилов Бояджиев е роден на 5 август 1997 г. в Петрич. Още като дете се унася по футболната топка благодарение на баща си Стоил Бояджиев, който е легенда в петричкия футбол. Има значителен принос за авторитета на мъжкия отбор на ПФК “Беласица”, участвайки в паметните мачове срещу ЦСКА и “Левски” /София/ на стадион “Цар Самуил” и “Литекс” на стадион “Бончук” в град Дупница.
Първи официален треньор на Симеон Бояджиев е Александър Царевски в ДЮШ на “Пирин-2001”, собственост на Иво Андонов. След едногодишен престой е привлечен в ДЮШ на “Литекс” /Ловеч/ при треньора Димитър Здравчев. След осем месеца се прибира в родния си край и на 16-годишна възраст играе в мъжкия отбор на Кавракирово, чийто наставник тогава е Стоил Бояджиев.
В ДЮШ на “Беласица” в юноши старша възраст негови треньори са Стоил Филипов и Никола Шаламанов. На 17 г. е поканен при мъжете от тогавашния наставник на представителния петрички тим, участник във “В” група, Пламен Мицански. По-късно негови треньори в отбора на “Беласица” са Йордан Костов, Васил Чергов, Ангел Славков, Николай Димитров-Джаич, Данаил Бачков, Иван Златински, Иво Тренчев, Атанас Джамбазки, Атанас Ласков и Саша Симонович. През 2017 г. играе в отбора на “Септември” /Симитли/ при треньорите Тони Бачев, Иво Тренчев и Спас Стоименов. От две години е постоянен титуляр в мъжкия отбор на “Беласица” на поста вътрешен халф.
Симеон Бояджиев живее в известното футболно селище Кавракирово, където са израснали именити футболисти като Росен Стоянов-Шеки, Николай Димитров-Джаич, Георги Петров, Стоил Бояджиев, Атанас Димитров, Павел Калаксъзов, Мартин Бояджиев, Димитър Бояджиев, Кристиян Малинов…
По време на официалните мачове с фланелката на “Беласица” през есенния дял на първенството Симеон Бояджиев беше натоварен с доста непосилни функции, представи се блестящо и неговите точни пасове пред противниковата врата към колегите му доставяха удоволствие на любителите на футбола в Петрич. Той е със съществен принос за утвърждаването на отбора на “Беласица” на върха на таблицата в края на първата част от първенството на ЮЗ трета лига. Това бе и причината да бъде потърсен за интервю относно моментното състояние на петричкия тим.
-Как оценяваш представянето на отбора на “Беласица” през есенния дял на първенството? Кои бяха най-силните игри от досегашните ти участия с фланелката на “Беласица”?
-По категоричен начин заявявам, че най-силните мачове на колегите, а и на мен бяха през настоящото първенство. Доста от предишните ни треньори ни казваха, че имаме потенциал за нещо по-голямо, но на практика все нещо не ни достигаше да се озовем в таблицата там, където ни е мястото. Според мен проблемът досега беше нашата неувереност в силите, които притежаваме. От няколко години играем с по-голямата част от колегите заедно. За радост с назначаването на Саша Симонович за старши треньор на отбора нещата се получиха. Симонович постоянно провеждаше разговор с всеки един от нас, футболистите, и вдъхваше увереност във възможностите ни. Като футболист, играл в големия футбол в известни български отбори в “А” група, той успя да пренесе у нас амбицията за успех на терена с качествена и разнообразна игра. Така че съществената заслуга за коренния прелом в играта на нашия отбор се дължи на сегашния ни наставник Саша Симонович, не без помощта на колегите му и ръководството на клуба.
-В кой момент ти и колегите ти усетихте, че не отстъпвате на останалите отбори – досегашни челници в таблицата?
-След силната и качествена лятна подготовка и убедителната победа с 4:0 над “Вихрен” /Сандански/ за Купа България усетихме, че е настъпил моментът за постигане на нещо по-голямо за в бъдеще.
-В кои официални срещи за първенството според теб се видя, че наистина “Беласица” може да гони челното място в таблицата?
-Постигнахме доста поредни победи и след тази над ФК “Кюстендил” /един много стойностен отбор с привлечени доста класни футболисти/ всички в един глас си казахме, че сега е моментът да докажем, че постигнатото до момента не е плод на случайност.
-С кои колеги се чувстваш най-добре на терена?
-С 80% от колегите играем заедно от доста време и зная в кой момент да му насоча топката пред противниковата врата.
-Върху кои футболисти падна тежестта за постигнатите успехи през есенния дял на първенството?
-Футболът е колективен спорт и залог за това е добрият колектив. Ние успяхме да изградим много сплотен колектив, за което заслугите са на треньорския щаб и ръководството. На всичко отгоре нашият 12-и играч – феновете – бяха невероятни и в най-трудните моменти ни подкрепяха, докато не спечелим максималното. Така че успехите ни са дело на целия колектив.
-Според теб имаше ли прояви на негативизъм и спиране устрема на “Беласица” с нефутболни средства от страна на конкурентите за първото място?
-Отборът на “Беласица” е единственият, постигнал успехите си по честен път на терена. Аз и колегите получавахме сведения за спъване на нашия отбор за атакуване на първото място. Очаквам такива неща да се случат и напролет.
-Кои отбори ти направиха добро впечатление с играта си през първата част на първенството?
-Най-приятно впечатление от гостуващите отбори ми направиха “Марек” и ФК “Кюстендил”. Това всъщност ще бъдат и нашите конкуренти за първото място, като очаквам в битката да се включи и “Вихрен” /Сандански/. От футболистите от групата съм впечатлен от Веселин Любомиров от “Марек”, Петър Лазаров от “Пирин” /Гоце Делчев/ и Стивън Кирилов – “Сливнишки герой” /Сливница/, който вече е при нас, за което всички се радваме много.
-Поддържаш ли връзки с колеги от други отбори и какво е мнението им за моментното състояние на “Беласица”?
-Да, с доста колеги от играещи в нашата група отбори. Всички те смятат, че с привличането на новите двама нападатели Стивън Кирилов и Аспарух Смилков нашият отбор е абсолютен фаворит за челото на таблицата.
-Как върви индивидуалната ти подготовка по време на паузата?
-Имаме дадени индивидуални програми, които изпълнявам съвестно в домашни условия и спортни площадки и терени, спазвайки указанията заради коронавируса. Надявам се да направим една силна зимна подготовка, както бе и през лятото, и да жънем успехи в остатъка от първенството напролет.
-Ти си син на легендарния футболист Стоил Бояджиев – дългогодишен участник в отбора на “Беласица” в “А” група. Спомена, че като дете той те е въвел във футбола. Полезен ли ти е и сега с нещо?
-Разбира се. Той е най-големият ми критик и прави пълен разбор на играта ми във всеки един изминал мач. Критиката му е градивна и се стремя да не допускам на терена старите си грешки.
-В кой мач играта ти бе на най-високо равнище и след твой пас се стигна до обръщане на резултата в полза на “Беласица”?
-Най-добрият мач за мен бе срещу “Чавдар” /Етрополе/, побеждавайки един много силен и стойностен отбор, и то като гости. В него аз изведох Атанас Карачоров по десния фланг, той насочи кълбото към капитана Марти Таушанов и се стигна до единственото решаващо попадение, донесло трите точки на отбора точно в края на есенния дял на първенството.
-Твоите идоли футболисти на твоя пост в страната и чужбина?
-Светослав Дяков – “Лудогорец” /Разград/, Тони Кроос и Лука Модрич – “Реал” /Мадрид/.
-Какво ще пожелаеш на футболната общественост за 2021 година?
-На първо място – много здраве, да отпаднат забраните заради Ковид-19 и при пълни трибуни да играем мачовете си през пролетта, подкрепяни от нашите невероятни фенове. Повече от сигурен съм, че с общи усилия и по честен път отборът на “Беласица” ще бъде новият член на втора лига.
-Девизът ти в живота?
-С много труд и постоянство се постига всичко.
Ташко СУЛЬОТОВ
