Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг, драги
ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
Дор на небо ясно
слънце,дор на очи
свят, живот, ще обичам
аз от сърце таз
земя и тоз народ.
Петко Р.Славейков
