Голямата ми мечта за 2021 г. е да организирам обща изложба на самоковските творци, казва майсторът на шпатулата
Художникът Танер Мерт е роден през 1972 г. в Балчик. По време на т.нар. Възродителен процес от 1989 г. е принуден да напусне България. След години се завръща в родната страна и се установява в Самоков. След 2014 г. се налага като един от най-известните съвременни творци в Югозапада. Неговата техника представлява рисуване върху платно с маслени бои и шпакла.
– Г-н Мерт, Вие сте роден в Балчик, а в последните години живеете и творите в Самоков. Морето или планината е Вашата стихия?
– Имам голяма слабост към родния ми град Балчик. За съжаление през 1989 г. трябваше да го напусна, защото се изселихме в Турция. Много обичам и Самоков. Засега цялото ми творчество протича тук и извън Самоков нямам нито една нарисувана картина. Но чакам с нетърпение да дойде денят, когато ще мога да рисувам белите баири на Балчик, двореца на кралица Мария и морето, разбира се.
– Кога решихте, че Вашето призвание е да бъдете художник?
– Аз започнах да рисувам след едни курсове по интериорен дизайн, на които се записах просто ей така, за да запълвам времето. По време на курсовете любим стил ми беше поп арт. Започнах да обикалям из София и да търся копие на Мерилин Монро, цветна, рисувана от Анди Уорхол. Не можах да намеря. Реших, че ще трябва сам да си я нарисувам. Така започнах с рисуването. А че ми е призвание, реших чак след първата ми изложба. Защото преди това рисувах само за свое удоволствие.
– За разлика от повечето художници, които рисуват с четка, Вие използвате специална шпатула. Каква история се крие зад този самобитен стил?
– Моята единствена цел винаги е била да се отличавам от останалите творци. Какъв е смисълът всички да рисуваме примерно като Пикасо – тогава ще има хиляди Пикасовци, а това няма да е интересно. Много художници рисуват с шпатули, те са с различни форми и големина. Но аз си имам свой собствен стил на изразяване, с всеки изминал ден се старая да го усъвършенствам. Истинско удоволствие е за един творец творчеството му да бъде разпознаваемо.
– Каква беше първата картина, която нарисувахте? А последната?
– Мога да кажа каква бе първата ми картина, рисувана на платно. Малко момиче и кон сред природата. Важен момент за мен бе, че веднага щом я споделих в интернет, ми я откупиха. Даже ми платиха в повече, а аз нямах намерение да продавам. Питаха ме за цената, аз подхвърлих 75 евро, а ми платиха 100. А последната ми картина е портрет на момиче с шапка и очила.
– Къде най-много обичате да рисувате?
– Любимото ми място за рисуване е през лятото в парк „Лаго”, намира се нагоре по течението на р. Искър. Много е красиво там, гора, река, чист въздух, прекрасна природа.
– Коя е най-интересната личност, с която Ви срещна изобразителното изкуство?
– Покрай рисуването се срещам с какви ли не хора – ценители на изобразителното изкуство, художници, клиенти. Но за мен най-силно се откроява една дама, която живее в Германия, родом е от Видин. Тя притежава около 10 мои картини. Каза ми, че е кръстила една от стените си “Стената на Танер Мерт”. Но по-интересното е, че има намерение един ден да открие изложба в Германия само с мои картини, нейна собственост. За мен това е голямо признание, един огромен стимул, но и отговорност, че трябва да рисувам все по-хубави картини, за да оправдая нейните инвестиции.
– Вие сте известен с няколко картини, вдъхновени от творби на старите майстори. Може би най-известната от тях е разголеното “Момиче с перлена обеца”. Какво Ви подтикна за този паралел през времето?
– Хубав въпрос! Хубавото е, че ние, художниците, можем да си позволим да притежаваме и най-хубавите произведения, като си ги нарисуваме сами. Голямо е удоволствието например да притежавам една от най-известните картини на Пабло Пикасо. Разбира се, рисувана не с четка, а с моята техника и стил. А за портрета на Вермеер – идеята се роди, когато видях моя позната да споделя в социалната мрежа снимки, на които е с обица и кърпа, точно като момичето от картината. Но аз не исках да правя копие, а нещо различно. И когато тя ми сподели, че се е снимала в различни пози, на мен ми допадна тази, на която е с разголена гръд. Мисля, че тази картина е една от най-добрите ми работи до сега.
– Как се промени изобразителното изкуство през последните години?
– Миналата есен участвах в една голяма обща изложба в НДК. Имаше над 100 автори от цяла България. Там видях едно голямо разнообразие от стил, техника. Имаше прекрасни творби! Но колкото и да са добри, все нещо не достига, за да имаме световноизвестни автори. Такива, за които да пише по големите медии – „Вчера с голямо наддаване в „Кристис” или „Сотбис” се продаде творба на уникалния български художник…“
– А как се промени Вашият живот в епидемията от Ковид-19?
– От гледна точка на работата няма голяма промяна, защото ние така или иначе сме изолирани в дейността си. За много хора годината бе трудна и с финансови затруднения, но лично аз не се оплаквам, защото имаше още по-голям интерес към картините ми. Единственият минус бе, че не успях да направя самостоятелна изложба.
– Какво е Вашето пожелание към самоковските художници и почитатели на изобразителното изкуство за 2021 г.?
– Пожеланието ми към самоковските художници е да са по-близки един към друг, да са единни, да уважават творчеството на другите, да се почитат. Тази година е много важна за мен. Ще се осъществи една моя мечта да организирам обща изложба на съвременните самоковски художници в галерия “Проф. Васил Захариев”. Получих разрешение от ОбС-Самоков, кмет и музей да се заема с организирането на това събитие. Желанието ми е да се превърне в ежегодно събитие, да стане традиция… Самоков е известен в миналото с големи творци, зографи и художествена школа. Макар да не е мое родно място, аз вече живея и творя тук. Затова искам да дам моя принос към този гостоприемен град.
