Стенописите, най-вече със сцени от Страшния съд, са дело на македонския зограф Зинофия, който ги изписал през 1867 г.
Манастирът “Св. Петка” край трънското село Пенкьовци е разположен в местността Селище – заобиколена от 23 махали. Няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разорен към XIV-XV в. По-късно е възстановена само църквата, но не и целият манастир. На 13 октомври миналата година с благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит бе извършен тържествен водосвет в манастира „Св. Петка“ в с. Пенкьовци, Трънска духовна околия. Осветено беше монашеско крило с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария. По информация на Софийска митрополия Пенкьовският манастир се обитава и обслужва от монах Софроний от братството на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“.
Манастирският комплекс се състои от черква, оградена от висок каменен зид с камбанария, жилищна двуетажна постройка и стопанска сграда. За свидетелство за старинността на храма може да се приеме намиращ се в близост изключително красив многостъблест дъб. Според местните хора вековното дърво надхвърля 800 години.
Старата (източната) част на църква, построена вероятно през късното Средновековие (16.-17. в.) е изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените й отвътре са били изцяло изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти.
През Възраждането (1859 г.) църквата “Св. Петка” е разширена на запад. Пристроено е ново помещение с полигонален план. Подобен тип полукръгли западни фасади се срещат само в Югозападна България, и по-точно в Брезнишко и Трънско (с. Рани луг, манастира в с. Конска, Гигинския манастир).
Вероятно още през късното Средновековие църквата е била преизградена и е претърпяла значителни архитектурни промени. В началните години от османското владичество е била засипана с пръст.
През 1859 г. църквата отново е разширена на запад с оригинална многоъгълна пристройка, а към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони, поддържащи покрива, са изградени и декоративни висящи аркади. По това време църквата отново е изписана със стенописи, като особено интересни са външните стенописи на храма. Те заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, който ги изписал през 1867 г. Представени са нравствено-поучителни сцени – Страшния съд с различни грешници и мъчения – сребролюбци, врачки и др. Архитектурното оформление на пристроената част през Възраждането заслужава специално внимание. Полигонални (многоъгълни) и полукръгли западни фасади се срещат у нас само в Югозападна България, и по-специално в Трънско и Брезнишко, като появата им се обяснява с прякото влияние на западната църковна архитектура.
В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, служела за училище, а в по-стари времена в нея са обучавани младежи за духовници.
* Част от снимките и информацията са от Софийска митрополия, а друга – от документи, съхранявани в Държавен архив – Перник, в личния фонд на проф. д-р Надя Манолова.
Боляринът Пенко създал селото
Село Пенкьовци се намира в планински район и отстои на 30 км югозападно от гр. Трън. Според информация в „Уикипедия” жителите на селото са двайсетина души.
Пръснато е на махали по поречието на Пенкьовската река, повечето от които са разположени на западните склонове на Пенкьовска планина, най-високата от които е на 983 м н.в. Река Явор (или Пенкьовска река) разполовява селото.
Има предание, че в размирни времена по тези земи се заселили трима братя бегълци от Търново. И сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, разказва пенсионираният даскал Найден Христов. Според легендата селото е основано в края на 13. в., около 1270 г., когато в него се заселва единият брат – търновски болярин на име Пенко. Тук той избира подходящо място, намира добър народ, организира го и така образува най-образцовото село, наречено на негово име Пенково, жителите му са наричани Пенковци и от там на Пенкьовци. Затова и хората в това село не приличали на другите от този край, смятали се за боляри.
Следи от заселване в района на селото има от късната античност и ранното Средновековие. Те са засвидетелствани от крепостите „Ваклиново градище” в м. Градище (5,5 км южно от селото) и „Стамболийско градище”. В близост до последната крепост (в м. Будин рид) има праисторическо селище от каменно-медната епоха (5.–4. хил. пр. Хр.), което е било свързано с металодобива от този район. Някога село Пенкьовци е било най-голямото село в Трънска околия, с над 1200 жители.
