Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа
На 20 юни Българската православна църква чества паметта на свети преподобни Наум Охридски, наричан още Преславски.
Той вероятно бил българин от знатен род, но по заповед на княз Борис I Михаил станал ученик на равноапостолите Кирил и Методий.
Заедно с Климент и други българи следвал създателите на първата славянска азбука – глаголицата и им помагал в разпространяването на християнството.
Участвал в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 г. бил ръкоположен в Рим с християнското име Наум.
След смъртта на Методий през 885 г. и гоненията срещу учениците му от германските католически епископи, през 886 г. Наум и Климент се върнали в България.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа и вероятно е участвал в създаването на кирилицата, като първоначално работил в старата българска столица Плиска. След като Климент Охридски бил назначен за епископ на Дрембица през 893 г., Наум продължил работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основал манастир на Охридското езеро, който по-късно е наречен на него.
Преподобни Наум Охридски починал на 23 декември 910 година. Но навярно, защото тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още преди османското нашествие, Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено честване на неговата памет.
Смята се, че мощите на преподобни Наум, които се намират в едноименния манастир край Охридското езеро, са източник на изцерения.
Днес имен ден имат носещите името Наум. То идва от иврит – „נַחוּם” и означава „утешител”.
