Бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в интервю за Дойче веле подкрепи спасителния пакет, предложен от Германия и Франция.
Той каза, че единството зад нов пакет от икономически стимули е жизненоважно, иначе съюзът може да се изправи пред „екзистенциална криза“.
Жан-Клод Юнкер подкрепи съвместния германо-френски план за спасяване на икономиките на ЕС след пандемията с коронавирус.
В интервюто 65-годишният бивш председател на Европейската комисия приветства идеята за 500 милиарда евро като “правилния отговор” и “абсолютно необходима”, но предупреди, че не ако не се стигне до съгласие по споразумението би означавало „много сериозна екзистенциална криза за ЕС“.
Юнкер, чийто петгодишен мандат като ръководител на Комисията приключи през ноември миналата година, също заяви, че се надява актовете на солидарност, показани по време на пандемията, да направят хората „по-добри европейци“.
Окончателният отговор трябва да бъде „близък“ до френско-германския план
В отговор на COVID-19 повечето държави от ЕС затвориха икономиките си, за да спрат разпространението на вируса. Сега те са изправени пред дълбока рецесия, след като предприятията и индустриите бяха затворени за няколко седмици.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон лобират останалата част от ЕС да подкрепят съвместния им план, който ще позволи на ЕС да набере 500 милиарда евро на финансовите пазари, които да дадат като безвъзмездни средства за региони и сектори, които са най-силно засегнати от COVID -19.
“Считам, че предложението, направено от Германия и Франция, е правилният отговор”, каза Юнкер. “Това позволява на Европейския съюз да реагира солидарно, особено за членовете в Южна Европа. Това е абсолютно необходимо.”
Неговата приемничка като председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обаче е изправена пред трудна ситуация. Италия и Испания – най-засегнатите държави от ЕС – стоят зад идеята, но други държави-членки като Австрия, Дания и Швеция и Нидерландия оспорват да се позволи на ЕС да поеме дълг за стимулиране на икономиките и искат парите да бъдат дадени като заеми, а не безвъзмездни средства.
“Всяка държава, всяко правителство и по-късно всеки национален парламент имат право и задължение да проучат внимателно това предложение”, призна Юнкер. “Но бих искал да мисля, че окончателният отговор ще бъде много близък до германско-френския план.”
Хората ще бъдат „по-добри европейци“ след кризата
Португалският премиер Антониу Коща заяви, че ако ЕС не може да създаде спасителен фонд, той ще се провали.
Попитан за коментарите на Коща, Юнкер каза, че е чувал подобни предупреждения и преди, но добави, “ако не успеем да съберем минимум солидарност, за да се справим заедно с това и да създадем общо бъдеще, тогава Европа е в много сериозна екзистенциална криза.”
Ако спасителният фонд се окаже разделящ или непопулярен, той може да създаде ново политическо пространство за популистки и антиевропейски партии. Мандатът на Юнкер като ръководител на Европейската комисия съвпада с нарастване на популизма в цяла Европа. Антиевропейските партии се проявяват все по-добре на националните избори и изборите за ЕС, включително партията на Матео Салвини „Лига” в Италия и дясната популистка Алтернатива за Германия (AзГ) в Германия. Обединеното кралство също гласува за излизане от ЕС на референдума за Брекзит 2016.
Юнкер обаче не вярва, че след кризата повече хора ще се обърнат към антиевропейски партии. “Популистите, разбира се, ще използват тази криза, за да обяснят как се нуждаем от по-строг граничен контрол, за да може всяка страна да се справя по-добре с кризата поотделно”, каза той.”Но вярвам, че хората на Европа са се поучили от тази криза. Научиха, че една държава сама няма да победи тази криза. Всички трябва да се държим в една и съща посока.”
Той добави, че следствие от актовете на солидарност хората са се показали “ще бъде, че след кризата всички ще бъдем по-добри хора и по-добри европейци”.
„Глупавото” затваряне на граници
Юнкер беше по-малко възторжен в оценката си за затварянето на вътрешните граници в ЕС, като твърди, че затварянето им е било неефективно в борбата срещу COVID-19.
Гледайки новините от дома си в Люксембург, където беше министър-председател от 1995 до 2013 г., преди да подаде оставка заради скандал с подслушване, той каза, че страната е била особено силно засегната от затварянето на граници с Германия.
“Принуди десетки хиляди немски трансгранични пътници да правят огромни отклонения. Това беше глупост”, заяви Юнкер.”Те затвориха границите, без да мислят за хората, които ще станат жертва на такова произволно решение.”
“Това със сигурност не беше великолепно показване на държавното управление.”
Любезни думи за наследника
Юнкер заяви, че е прекарал блокирането работейки нормално, давайки интервюта.
Но отправи няколко мили думи за настоящия председател на Комисията. “Имам пълна вяра в г-жа Фон дер Лайен и че тя няма да се провали в опита си”, каза той. “Тя се справя добре.”/БГНЕС
