-
Изградили са тютюневи складове, читалище, училище, синагога
-
Тодоров и „Шалом” представят книгата “Хроники на дупнишките евреи” на 11 май
Явор Тодоров и Районната организация на евреите “Шалом” в Дупница ще представят на 11 май новата книга на Тодоров “Хроники на дупнишките евреи”. Изданието ще бъде представено в танцовата зала на читалище „Зора 1858” в града. „Хроники на дупнишките евреи” е едно четиво, което е събрало информация за живота на евреите в град Дупница. Разказ за хора от всякакви обществени и културни среди, хора, които са имали шанса да оцелеят и да бъдат част от нашия град и до днес. Хора, които са участвали активно в обществения живот на града и са създали своя община, училище, читалище, банка, спортна организация. Благодарение на силния си дух те успяват да продължат да се развиват, да градят. Да достигнат високи нива в професионален и личен план. И винаги успяват да останат човеци”, казва авторът. И допълва, че въпреки напускането на Дупница „успяват да запазят своята и на града идентичност, дупнишкия дух и атмосфера”. Отбелязва, че „успяват да запазят в сърцата си Дупница е нейните традиции”.
Изданието е изцяло финансирано от “Шалом”, появява се след повече от 2 години труд на автора, който е напълно безвъзмезден, подчертава председателят на еврейската организация в Дупница Леонид Хаздай. Книгата съдържа 20 глави и 239 страници, на които са поместени и снимки, копия на документи. Впечатляващо е написаното на корицата й послание: „kon bueno kontaremos (да разказваме с добро)”. Редактори на изданието са Долорес Мешулам и Михайлина Павлова – главен редактор на вестник „Еврейски вести”.
Явор Тодоров е един от краеведите на Дупница. Притежава богата колекция от исторически документи за града и района, част от които намират място в книгите му – около 10 вече. За приноса му за съхраняването на историята на Дупница миналата година по повод Деня на народните будители бе удостоен от община Дупница със званието „Будител на годината“. Авторът на хрониката за евреите е бивш председател на Общинския съвет в Дупница. Тодоров е потомък на стар дупнишки род, в последните години живее в съседното на Дупница село Бистрица.
– Какво ново казвате за евреите в тази книга, г-н Тодоров?
– Интересът ми към историята на евреите датира от много години. Последните ми и по-интересни срещи с евреи са от 2010 г., когато в нашия град гостува Михаел Бар-Зоар (известният израелски писател и политик, професор, роден в София, бел. ред.), авторът на книгата „Извън хватката на Хитлер”. Тук правихме представяне на неговата книга. Учениците в гимназията писаха есета на тема „Спасяването на българските евреи”. На това представяне присъстваше и тогавашният омбудсман Гиньо Ганев. И в разговорите си с Михаел Бар-Зоар, който е генерал от МОСАД, цял живот се е занимавал с издирване на военнопрестъпници и същевременно страстен любител и запознат много добре с историята на българското еврейство. Тогава той даже ни покани и присъствахме на представяне на неговата книга в Брюксел. С него си приказвахме за ролята и мястото на Димитър Икономов, който е една много интересна личност, дупничанин, за спасяването на българските евреи. И още тогава той дебело подчерта, че не Димитър Пешев, а Димитър Икономов е първият човек в България, който дава сигнал за започване на защита на българското еврейство. Но поради това, че Димитър Пешев е подпредседател на Народното събрание, той излиза на преден план. Но на всички останали места, където се подписват 41 депутати, и т.н. Димитър Икономов е на второ място. И самият Димитър Пешев казва в биографичната си книга: ”Аз останах учуден, когато един понеделник на вратата на кабинета ми в Народното събрание застана Димитър Икономов, с когото сме смъртни политически врагове, разминаваме се в коридорите на събранието, а той дошъл в кабинета ми”.
Тогава Димитър Икономов му казва и описва положението на евреите в Дупница, които са арестувани, вече се готвят за екстрадирането им от България. За тежкото положение на евреите от Беломорието – Дупница е била етапен лагер по пътя за Полша. Михаел Бар-Зоар тогава ми каза, че е чел материалите на Димитър Пешев за тяхната група от Кюстендил, която излиза на преден план. Подчерта, че е чел и материалите на останалите членове в групата за ролята и мястото на Димитър Пешев, които са взаимно изключващи се. Тези материали ги има в Окръжния архив, аз също се запознах и ги видях. Те действително са много противоречиви. Ако тръгнем тепърва да променяме – не е толкова важно дали е Димитър Пешев, или Димитър Икономов. Важното е ние да си изясним като дупничани каква е ролята и мястото на Димитър Икономов. Тогава тази идея ми беше основната. Но по-късно, когато отидох в Окръжния архив в Кюстендил, запознавайки се, питайки директора какво имат за еврейската община, за еврейството в Дупница, той ми показа един грамаден фонд. Т.е. не фонд, а фондове, може би около 20 фонда, които бяха около 7000 страници. Аз преснимах целия този архив, донесох го тук, в Дупница – той беше в едни грамадни кашони, на два пъти го пренасях от Кюстендил, и извиках председателя на „Шалом” Лони Хаздай. Той дойде в Бистрица и видя архива – в интерес на истината тоя архив беше от 1914 г. до сега, за по-напред нямаше никакви данни. Тогава му казах, че със собствени сили и средства ще се захвана и ще направя една книга – история на еврейството. Той каза: „Не, няма да я правиш сам, ще я направим заедно”. Цялото финансиране е тяхно. Книгата е плод на финансирането на организацията на „Шалом” в Дупница и в България.
– На кои други евреи, допринесли за развитието на града, сте отделили място в книгата?
– Една от емблематичните фигури на еврейството в Дупница и в България е Жак Асеов. Едно страшно голямо име, един изключително голям дарител. Вие знаете, че той дарява грамадни суми за изграждането на читалището и туристическия дом – дава по 250 000 лв. При туристическия дом парите свършват, построява се само първият етаж. При едно свое идване в Дупница той се среща със Станислав Казаков и д-р Иван Лабутов и ги пита: „Защо не продължавате”. Казват: „Свършихме парите”. Тогава ги води при неговия счетоводител и му казва: „Тези двамата господа ще идват и ще ти донасят фактури, ти ще им ги осребряваш до завършването на туристическия дом”. Наблюдателницата на връх Мусала е само негово дело, хижа „Мусала”, хижа „Заврачица”, хижа „Скакавица”, малката хижа „Скакавица”, водопровод се строи в Баланово, липсват 200 000 лв., той ги дава. Строи се почивната станция над Самораново, нужен е път и той го прави и в знак на благодарност му правят един изкуствен водопад, който именуват „Жак Асеов”. Всички тия неща съм описал в книгата. Написал съм и за други по-известни дупнишки евреи – проф. Рахамин Шекерджийски, големия оперен певец Арон Аронов, Жак Каракаш.
Тук искам да кажа, че при подготовката на книгата изключително много ми помогнаха проф. Иван Илчев, който е внук на Моис Алкалай, неговата майка Белла е еврейка, та той ми предостави спомените на дядо си – около 50-ина машинописни страници, д-р Исак Исаков. Имах и една невероятна среща с една дупнишка еврейка – Билха Брайънт. Тя напуска България през 1948 г., преселва се в Израел, там се омъжва за един американски дипломат, пътуват по цял свят, след пенсионирането му се преселват и живеят за постоянно в Щатите, член на Държавния департамент на Щатите. Една невероятна жена, която преди 1-2 години беше довела трите си дъщери, за да ги запознае с родния й град. Беше разбрала, че има човек, който пише за историята на еврейството в Дупница, и се видяхме в София, близо 4 часа разговаряхме и тя също ми предостави много богат материал. Публикувал съм и нейния разказ. Също и на Моис Алкалай. Написал съм и за хората, които са участвали в антифашистката борба, дали са живота си, за синагогата, за еврейските празници, за еврейската банка „Братство”, която е била тук. Описвам и организациите на евреите в София. Много е интересно. Всички ония, които напускат Дупница, защото Дупница става тясна за техния бизнес, и се преселват в София и там си правят органазация на дупнишките евреи „Шалом”. Правят и банка. След това правят свое читалище, свое училище, синагога, събират си собствени данъци. Описвам и техните страдания по време на Закона за защита на нацията, евреите са най-потърпевши по време на фашизма – както в България, така и в Европа и света.
– Мнението за евреите е много противоречиво – от „Осанна” до „Разпни го”, за Вас какви хора са те? Какво изскача в мисълта Ви, когато чуете думата „евреин”?
– Като чуя думата „евреин”, пред мен веднага изниква мисълта за един предприемчив, един човек на бизнеса, един човек, който може и знае и какво да направи с парите си, и с всичко, което го заобикаля. Още повече, когато гонят евреите от Испания и Португалия, те идват от центъра на Европа, носейки своята култура, своето образование, своите технически, математически познания. И не ги искат навсякъде, единствено султанът, турската империя отваря вратите и ги приема – около 300 000. Те идват със своите знания и умения. И те не ходят навсякъде. Заселват се в Дупница, защото тук е средоточие на два търговски пътя. Единият е Цариград – Пловдив – Самоков – Дупница и нататък в България, другият е Солун – Дупница – София и единият за Видин, другият за Свищов. Ние сме на кръстопът. След това – турското наименование на Дупница е Гюмюш дере (Сребърният поток). Не че тук има някакви мини, а има движение на пари. А там, където има движение на пари, са и евреите. Те са предприемчиви и аз описвам ролята и мястото им в развитието на Дупница.
– Кой е най-големият принос на евреите за Дупница?
– Дупница става естествен център на цяла Югозападна България благодарение на евреите, благодарение на търговията с тютюн. Най-големият търговец е Жак Асеов. И не е само той. Много други евреи правят тютюневи складове тук – и Йосиф Хаимов, и Араф, и много други. Те превръщат Дупница и в един културен център. Едното е икономическата част, другото културната част за развитието на Дупница. Те например си правят свое читалище, както казах, свое училище, свое спортно дружество, спортен клуб, еврейска баня на мястото, където сега е „Социални грижи”, до 1961-1962 г. тя беше и градска баня. Хора, които са присъствали на разрушаването й, казват, че е била уникална като строителство. Синагогата, синагогата също беше уникална.
– Колко са евреите, останали в града?
– Около 40.
– А кога са били най-много?
– По време на Втората световна война, когато изселват софийските евреи. Тук в продължение на 2 години стават около 5 – 6000. Но по едно време – около 30-те години, Дупница има най-много евреи на глава от населението. Между другото при преброяванията на България евреите по едно време са на трето- четвърто място по брой на населението тук. Като имате предвид, че на първо място е София, след това са Пловдив, Варна, Ямбол, Видин, по-големите градове. Това говори за ролята и мястото на евреите в Дупница. Първият дюкян в Дупница е бил еврейски. Един българин, един дупничанин не може да отвори магазин, без да има контактите да отиде до Солун и т.н. Ние все пак сме били малко затворени хора, живели в робство. Докато те са хората, направили изключително много за търговията. И другото нещо, заради което се заселват тук, освен средоточието на двата пътя, Дупница отстои на един ден път от Рилския манастир. Поклонничеството е било изключително много развито и е било въпрос на чест за всеки българин да посети манастира. При отстояние на един ден път, искаш – не искаш, ще останеш тук, тук са хановете.
Юлияна КОЛЧАКОВА
