Живеем на кредити, от субсидия до субсидия, споделя земеделският производител от с. Жабокрът
„Подкрепям протестите на земеделските производители и животновъдите, защото нашият бранш е поставен на колене”.Това коментира Ясен Стипцарски от кюстендилското село Жабокрът.Той и неговото семейство от години се занимават със земеделие и овощарство в региона. Собственик е на черешови масиви, обработва зеленчукови и овощни градини.
„Проблемите в сектора вече са безброй. Съсипват ни високите цени на горивата, торовете, препаратите, липсата на работна ръка и най-вече ограничения достъп до пазари. Тази година голяма част от земеделците започнаха да се отказват. Хората, които бяха с отопляеми оранжерии масово ги оставиха празни и без реколта, защото няма как да издържат и да си покрият разходите.”, сподели Стипцарски. Според него
разликите в ставките за различните сектори водят до противопоставяне
между земеделски производители, фермери и животновъди. „Има определен бюджет за животновъдите, друг за зеленчукопроизводителите, за овощарите и т.н. Получават се разминавания в самите ставки и става спорно кой е имал по-високи разходи през годината, а това до напрежение”. Стипцарски прогнозира, че младите хора ще се откажат от идеята да се занимават със земеделие и да инвестират в сектора. „В момента тече една кампания по мярка „Млад фермер” за прием на документи и излъчване на бизнес проекти. Предполагам, че изискванията към кандидатите няма да бъдат никак малки и леки , а това предварително отказва желаещите. Много от хората, които искат да кандидатстват и да се занимават със земеделие, се дръпват след като се запознаят с тежестите. Само осигуровките са 280 лв. на месец. Еми, кандидатът като вземе 50 000 лв.за 6 год. и като внесе 18 000 лв. за осигуровки, се пита какво му остава? По проект той трябва да закупи и инвестиции, които преди бяха минимум 3 000 евро. Като се сложи чертата, желаещите да са млади фермери се отказват”, обобщи Стипцарски.
Той отново постави на дневен ред проблема с изкупуването на произведената българска продукция и припомни, че през лятото тонове череши изгниха по дърветата в Кюстендилско, заради липса на пазари.
„Никой не си мръдна пръста по отношение на целия процес с изкупуването на черешите. Същото важи за всякакъв вид плодове и зеленчуци.
Имаме налице свито потребление, малко субсидиране и никаква гаранция за пазар на местната продукция.
В същото време вносът е до безкрай и няма никакъв контрол върху него. Това важи и за веригите.Ще дам пример със зелето, което тази година в хипермаркетите се продаваше по 30-40 ст. на кг. Бабите и дядовците ходеха да мерят зелки по касите, защото масово се пише на етикетите, че това е българска продукция. Но дали тя не е такава? Аз не знам за една верига, която да е дошла по район и да е изявила желание да купува от земеделските производители. Нито един представител на големи търговски обекти не е дошъл в Кюстендилско с желание да закупи от производителите зеле, чушки, картофи или друга продукция. Ние плащаме данъци на това, което продаваме и по този начин получаваме субсидията и обвързаната подкрепа. Декларираме продажбите в НАП и внасяме данък.Можем да издаваме фактури на дадената верига, защото не сме в сивия сектор. Тогава защо не пазаруват от нас?
Явно е по-добре да се вкарват някакви боклуци, които са пълни с химии и нитрати от Гърция, Турция, Полша и къде ли не
и да се пускат на местния пазар с огромни надценки. И всичко това става за сметка на българската продукция, която не стига до потребителя, но и никой не се интересува от този факт”, заяви Ясен Стипцарски.
Като представител на бранша той се надява на стабилно управление, което да спре хаоса и безотговорността в сектора. „Трябва се стабилизират цените на горивата, защото всяко една дейност в земеделието е обвързано с тях. Същото важи и за торовете.Тон амониева селитра в момента струва 980 лв., а това е един от най-евтините торове. Какво да говорим за комбинирате? Как да си позволим да купуваме тези скъпи торове и тези скъпи горива? Всички сме на кредити и живеем на кредит, от субсидия до субсидия.
Щом вземем пари от някъде, те вече са похарчени предварително”,
обобщи земеделският производител и кмет на Жабокрът. „Надявам се най-сетне управниците ни да измислят нещо по-умно, да имаме министър на земеделието, който да бъде на мястото си и представители в Европа, които да подкрепят българското земеделие. Надявам се най-сетне и ние да бъдем истински европейски производители, а не само да се водим такива, защото в другите страни не е като при нас. Държавите стоят на мястото си и подсигуряват средства и условия за развитие на земеделието – от производството до реализирането на продукцията на крайния пазар и трапезата на потребителя.
