Незнайно защо носи името на света Анна
Неразгадана до днес мистерия, свързана със света Анна, бележи историята на Перник. През 1926 г. в града на черното злато е открит един от първите рудници. Името, което получава, е “Света Анна”. До ден днешен обаче никой не знае защо минното подземие е кръстено на светицата. Нещо повече – в цяла България няма нито един рудник, който да носи
името на майката на Дева Мария.
Пернишкият е единственото изключение.
Произходът на името обаче е забулен в мистерия, която продължава почти 100 години.
Строежът на рудник шахта „Света Анна“ започва през 1926 година. Шахтата е с дълбочина 50 метра и вътрешен диаметър 5,5 метра, сочат данните на Държавния архив в Перник.
През 1929 г. е завършена шахта №2, наречена още „вентилационна“, която служи и за резервен изход за работниците, и за вентилация. При изработването й за първи път се използват пневматични чукове с клинове на фирмата „Флотман“.
Още в първите месеци на експлоатация в рудника експериментално се използва „цемент-гън“ машина за впръскване на течен бетон върху стените на галериите, с цел проучване на възможностите за замяна на дървените крепежни рамки. Извозът на въглища е изцяло механизиран – посредством безконечни въжета и електрически локомотиви.
По всичко личи, че шахта рудник “Света Анна” е било
изключително модерно за времето си
съоръжение. Това
обаче сочи, че изборът на името далеч не е бил случаен. Защо тогава не се е запазило нито едно свидетелство, обясняващо как майката на Богородица е избрана за патрон и покровител на новооткрития рудник?
Пернишките историци и краеведи също не са на едно мнение по темата.
Не разполагаме с конкретна информация за избора на името на рудника. Традиционно св. Анна е смятана за покровителка на родилките, но тя е и покровителка на миньорите. Така че причината за избора на името на рудника вероятно е тази, коментираха за “Вяра” специалистите от Регионалния исторически музей в Перник.
Въпреки това за официален покровител на миньорите се сочи свети Иван Рилски, ето защо празникът на Перник се чества в деня на неговото успение – 19 октомври.
Безценни снимки от историята
на рудник “Света Анна” се съхраняват днес в Държавния архив в Перник. Някои от тях са оформени като пощенски картички в типичния за 30-те години старомоден и очарователен черно-бял облик. Но и те не разбулват 100-годишната мистерия около названието на рудника, в който са вплетени стотици съдби. Обяснението може би се крие в годината на откриване на рудника. През далечната 1926 година България е монархия – далеч от комунистическия режим, отричащ бясно християнството и църквата. Хората са вярващи, миньорите разчитат на божествена закрила.
В Перник и до днес се носят легенди за свети Иван Рилски, а на 50 метра под земята има иконостас на светеца и покровител на минните работници.
Според преданието св. Иван Рилски се явил в съня на един човек, посочил му тъкмо това място и му казал да копае там, защото ще открие черно злато. Така наистина били открити въглищата. Години по-късно, когато рудниците вече работели, група миньори били затрупани при срутване на земния пласт. И тъкмо когато губели надежда за спасение, пред тях се появява белобрад старец в бели одежди и светилник в ръка и ги извежда над земята. Човекът, който е сънувал „черното злато”, казва: „Аз го познах. Това беше
св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси”.
Оттогава миньорите вярват, че св. Иван Рилски е техният небесен покровител. В някои от пернишките рудници имало подземни параклиси, а над входа към галериите пишело „Бог на помощ”. Това бил девизът на пернишките мини, но и поздрав между миньорите.
Силата на християнската вяра е най-достоверното обяснение защо рудник “Света Анна” е кръстен по този необичаен начин. Местни историци и краеведи разсъждават в още няколко посоки.
Възможно е местност, посветена на света Анна, или старо оброчище да е имало в отколешни времена на мястото на рудника. Също така е вероятно първата копка да е ударена в дните около празника на света Анна, който днес се празнува на 9 декември, а по царско време се отбелязва по стар стил на 23 декември. Следващата версия е, че откриването на рудник-шахтата е станало по това време на годината.
Съществува и версия, според която на хората, изграждащи минното съоръжение, се е присънила светицата. Те са вярвали, че
с нейната помощ ще оцелеят
и действително, фатални инциденти никога не са почернили историята на рудника.
Днес рудник шахта “Света Анна” не е действащ. От него са останали само романтични свидетелства като пощенските картички, запазени в Държавния архив, които напомнят за почитта към една светица, давала сили и кураж на поколения пернишки миньори.
