• Кампанията продължава, 370 участници превзеха сцената на събора в радомирското село

  • Елена Димитрова опече морузница по 100-годишна рецепта, 82-год. Райка Йорданова: Едно време хем жънехме, хем пеехме

Патриотичен дух, веселие и добро настроение владя радомирското село Бобораци по време на благотворителния събор за ремонт на местния храм. Инициативата се проведе под наслов “В Бобораци на мегдана” и бе под патронажа на кмета на Радомир Пламен Алексиев. За “Вяра” организаторите съобщиха, че до 28 август са набрани 11 790 лв., като кампанията продължава. Храмът „Света Петка“ в село Бобораци е построен през 1868 г. и от тогава до сега не е спирал да дава сили и енергия на хората, които го посещават.

Това е една от най-старите църкви в община Радомир, но днес има нужда от ремонт и реставрация, които да я запазят за идните поколения. Специално за благотворителния събор в Бобораци се стекоха около 370 участници от 8-9 общини, които веселиха стотиците гости през целия съботен ден.

Програмата пък бе пребогата. Започна с тържествена литургия и завърши с празнични хора и заря. В събора се включиха и самодейци, и професионалисти, които получиха заслужени овации. За децата имаше забавления, куклено шоу и различни подаръци. Ивайло Шопски спря пътуващото си читалище в радомирското село и изнесе урок по родолюбие при голям интерес. „Поздравления за голямото усърдие на организаторите! Получи се чудесен празник, а каузата им да възстановят черквата е изключително благородна! Чест беше да сме част от това направено с много любов мероприятие!”, коментира Ивайло Шопски, който заяви, че на 6 септември ще гостува в Дупница.

Кулинарното състезание с автентични гозби от Радомирско и околията също предизвика фурор на мегдана в селото. Питка, изпечена на печка с дърва, морузница по 100-годишна рецепта, кутмач… бяха малка част от изкушенията, които самодейци от читалища в региона бяха подредили на трапезите. Журито, в чийто състав бе и популярният експерт в областта на културата и образованието Милчо Георгиев от Перник, призна, че задачата е изключително трудна, особено когато се оценява храна. Първо бяха раздадени грамотите за колективно представяне. Трето място спечели НЧ “Наука 1967” от Черна гора. Второ-трето място бе присъдено на НЧ “Напредък 1915” от село Стефаново. Още едно второ място даде журито на НЧ “Отец Паисий 1927” – с. Витановци. Първо място за цялостно представяне отиде при самодейците от НЧ “Светлина 1932” в село Сопица, които бяха наредили уникална трапеза с домашно вино, сладка, крехки печива и какво ли още не. В индивидуалното класиране заслужено бяха раздадени само първи места.

Олга Шаранкова от село Владимир грабна първо място с питка и зелник. На първа позиция бе класирана и Елена Димитрова от читалище “Нови хоризонти 2009” с морузница по рецепта на един век. Сръчните жени от Бобораци също бяха оценени от журито – грамота за първо място грабна Здравка Христова, Роза Георгиева с погача и Гергана Пенева. Оценени подобаващо бяха още Светла Василева от Кондофрей, Венера Никодимова от Сопица, Стоянка от Витановци и Валентина Маринова от Черна гора, която се представи с баница с домашно сирене и тутманик. “Вяра” разговаря с една от призьорките – Елена Димитрова, от женската фолклорна певческа група „Седмошарица“. Тя сподели рецептата за морузника и с жар разказа за участието си на събора в Бобораци:

„На събора в Бобораци участваме с числото 100. Това е така заради рецептата на морузница от Дивотино, минала през четири поколения – през мен, майка ми, баба ми и прабаба. Рецептата е оригинално предадена.

Другото, което е на 100 години – от читалище „Нови хоризонти” правихме изложба с над 60 престилки от всички етнографски области и сега избрах да покажа престилки от Дивотино. От нашия край те са тъжни – нямат цветове, нямат шарки. Това е така, защото са свързани с въглищата, черното злато. И затова в Бобораци донесох памучна престилка, вълнена и най-старата ми опрешка, която е от Трънския край. Събрали сме параленти. Те са елемент от нашето женско облекло, оригинални. Също така имаме и паралента на над 100 години.

За цяла България е характерно носиите да се носят с престилки – само ние не слагаме. Носим ги, когато отиваме на работа в градината, затова се нарича още скутача или опрешка. Това е работна престилка, те не са празнични. За разлика от нашите, от другите области са с цветя, с бродерии, много красиви”, разказа Елена Димитрова. Тя призна, че има летописна книга, която е набъбнала от грамоти и отличия, спечелени от певческата група към читалище „Нови хоризонти”. Изработила е и красиво табло, на което са отбелязани участията на различни събития – от фестивали, до представяне на книги, благотворителни прояви, празници и ретропарадите в Дупница и Перник.

В репертоара на групата преобладават песни от Граовския край – на народната певица Божурка Тупанкова, на Павел Сираков, ползват песни от книгата на Светла Цветкова. „Радвам се, че с нас е и Димитър Митов, гъдулар към ансамбъл „Филип Кутев”. Но повечето от песните ни са акапелни”, допълни Димитрова.

С групата на събора бе и една от солистките – 82-годишната Райка Йорданова от Жабляно, която е предоставила 120 песни. „Ние и затова печелим толкова много награди и златни медали – защото тези песни не са познати, не са чути. Пожелавам си да имаме години време, за да ходим на фестивали и да представяме това богатство”, каза още Елена.

Самата Райка се бе пременила в 200-годишен литак и преливаше от добро настроение. Пред „Вяра” тя сподели: „Имаме песни за Бъдни вечер, за всички празници, за мечкарите от Пещера… Пея още от момиче, започнах заедно с другите моми. После татко купи радио и от него тръгнах към народните песни. Пеехме и от мама авторски, жътварски на нивата. Ем жънеш, ем пееш. Едната пее, другата отпева… бяхме аз, мама и сестра ми.

Мои любимци бяха Борис Машалов, Павел Сираков, Славка Секутова… Премятахме се от кеф, като си пускахме плочи на грамофона… То си е вродено, любовта към песните, към музиката.

Така за песните – жънеш и пееш. Ама жега. Беше тежък труд. Но тогава не сме познавали по-доброто, затова не ни е тежало.

Както едно време имаше положителни неща, така и сега има. В миналото работехме много. Сега в продуктите например може да има консерванти, но купиш и си го хапнеш. И всичко се прави на машини, олекотено за жените, за домакините. Има перални, има сгода. Мама да е имала половината от това, което сега аз имам, щеше да й е по-лесно. Тогава всичко се правеше на ръка – предене, плетене, чорапи. Цяла нощ е правила опинци, за да ни обуе. 5 деца бяхме – ама първото се ожени, а петото тогава се роди. И аз бързах да се омъжа на 17 години.

Мъжът ми се радваше, когато пея. Като ходехме някъде на сватба, ме изкарваше на микрофона да пея”, сподели още Райка.

Друг от най-посещаваните щандове бе този на читалище „Светлина 1932” от брезнишкото село Сопица, които направиха запомнящо се участие. Трапезата бе щедро отрупана, самодейците вдигнаха градуса на настроението, а на специално направено табло посетителите можеха да видят архивни снимки с интересни моменти от миналото. За представянето на Сопица разговаряме с Венера Никодимова:

„Представяме традиционни за нашия край ястия. Наскоро в село Пещера имаше фолклорен събор „От браздата до софрата” и нашето представяне сега, общо взето, така се базира. Приготвихме традиционния за нашия край качамак, домашна юфка с прясно мляко, масло и сол. Месиме си я на село, сушиме корите на слънце и след това може да се свари с вода, добавя се захар и сирене, в случая нашата е с прясно мляко. Сготвихме пълнени тиквички със зеленчуци и сланинка. Доматите са от нашата градина. Донесохме и баница с лук, с коприва, с тиква, със сирене, със спанак и цвекло.

Представяме и ястието мачкан – прави се от стар хляб, който се запържва в свинска мас и сирене. Място на трапезата ни намери и гозбата кутмач. Прави се със свинска мас и запържено брашно. Слага се сирене и червен пипер. Много е вкусно. Подобно е на качамака, но се прави с бяло брашно. Домашно приготвени са и сладката ни от дюли и сини сливи”. Трапезата преливаше от питки и тутманици, кои от кои по-апетитни, пухкави и вкусни. Голямо впечатление на гостите направи и мътеницата от Сопица, а Венера Никодимова разкри за „Вяра”: „Направена е от разбито кисело мляко, а тайната е, че вместо вода слагаме прясно мляко. Това е прословутата мътеница, която едно време се е била с бучки при нас”. Венера е категорична, че в Сопица и до днес продължава да се готви по старите рецепти. „Мога да ви кажа, че баниците съм ги правила аз. Научила ме е моята баба, Бог да я прости.

Тя се справяше добре. Можеше да прави само точена баница по най-простата рецепта на света – брашно, сол и вода. Нашите баници са такива. Всичко е от нашите баби и дядовци. Всичко, което виждате, е от нашите градини – тиквичките, доматите, житото, което сме сварили, си е местно. На сълора в Бобораци донесохме още сок от бъз и липа, домашно вино и ракия”. На щанда имаше и солени мъфини по модерна, но доста вкусна рецепта. Апетитните кексчета пък бяха доказателство за приемственост между поколенията. „Все пак младото и старото поколение си подават ръка и винаги трябва да бъде така. В такива случаи винаги се получава нещо красиво. И винаги изниква нещо ново, което остава след това”, допълни Венера.

Млади и стари продължиха да се веселят на събора, като от сърце подкрепиха каузата за ремонт на храма „Св. Петка” с идеята българщината да пребъде. Всеки можеше да си закупи благотворителни картички, икони или да пусне дарение в кутиите в черквата и на самия събор. Сцената бе превзета от самодейни и професионални състави от региона, които люляха Бобораци до късно вечерта. А аплодисмените и доброто настроение не секваха.