-
С приятеля си от детинство н.а. Лео Конфорти открили първите киносалони в редица български градчета през 30-те години на миналия век
Братята Антони и Георги Стоянови от Дупница – внуци на кинооператора Георги С. Георгиев, изпратиха в редакцията на вестник „Вяра“ забележителен разказ за живота на известния си дядо. Следващите редове потапят в магията на 7-ото изкуство и в един интригуващ живот, досущ като на кино…
Антони и Георги Стоянови
Ако беше жив дядо ни – Георги Стефанов Георгиев – Жората киното, както беше известен на почти всичките граждани от Дупница, на 09.01.2021 г. щеше да навърши 111 години. Малко хора могат да се похвалят с такава известност, каквато притежаваше дядо ни приживе. Във всяка професия има възможности за изява. Всеки човек може да заслужи със своето трудолюбие, честност и благородство не само уважение, но и голяма известност.
След смъртта на баща му през 1926 г. – известния тютюнев експерт Стефан Здравков, още в юношките си години той поема кормилото на семейството. Потребността да работи и помага на многобройното си семейство /четири невръстни, по-малки от него деца/ го е принудила да прекъсне образованието си и да започне работа.
Всеки човек има вродена професионална наклонност и когато тя се открие и реализира, младият човек успява да постигне големи творчески успехи, а трудът му да е удоволствие. Това може би е разковничето, което е дало предпоставка нашият дядо до отдаде цялата си любов към кинооператорската професия. Още невръстно дете той е обикалял около някогашното кино „Модерен театър” в Дупница, собственост на Андон Хаджипетров, и с особено любопитство е следял работата на кинооператора Иван Плачков. Забелязан от собственика на киното, дядо ни е приет като чирак, а по-късно назначен за помощник-кинооператор. През далечната 1932 година придобива специалност „Кинооператор“ и получава правото на свободна техническа практика в Царство България.
Прожектира първия си филм ”Крачун и Малчо”,
където като стажант ръчно е навивал прожекционната лента. Само след два месеца той успява почти самостоятелно да прожектира филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Китън и други. С това спечелва доверието на собственика на киното в Дупница и е назначен на постоянна работа като кинооператор. По това време се прожектират немите филми „Пътният лист на живота”, „Празник на красотата” и други. През 1932 година в Кюстендил е усвоена киномашината ”Лихтон” за говорящи филми. Собственикът на киното Хаджипетров изпраща дядо ни в Кюстендил, за да усвои техниката с новата киномашина и не след дълго зрителите в Дупница успяват да гледат първите говорящи филми – „Атлантик” и „Аферата капитан Драйфус”.
През 1935 година собственикът на киносалона в Дупница фалира. Това е наложило дядо ни да потърси кинооператорска работа на друго място. Тогава заедно с н.а. Лео Конфорти (с когото са приятели от детинство) отиват на мисионерски пътешествия в страната с цел да откриват първите киносалони в по-малките градчета на родината ни. Сключва договор с читалището в Карлово, където същата година откриват кино и за първи път в града се прожектират филми (Лео Конфорти преди прожекцията прави предварителен анонс на съдържанието, а дядо ми прожектира филма). През 1936 година
читалището на Дупница закупува новата киномашина ”Ерко”
и кани дядо ни да поеме длъжността кинооператор. Много обективни и субективни причини са наложили той да напусне Карлово и да се върне на работа в Дупница. Със заповедта си за назначение като кинооператор в Дупница той работи непрекъснато до 1970 г., когато се пенсионира като кинооператор. Ръководството на читалище в Дупница е гласувало доверие на дядо ни да бъде командирован да открие кина и прожектира първите филми в Сапарева баня и Бобошево. При него са се обучавали и стажували много добре подготвени и реализирали се по-късно млади кинооператори. По това време се въртят вече говорящите филми ”Сказание за Сибирската земя”, „Далечната годеница”, „Каменното цвете”, “Хамлет“ и други. Кинооператорската работа на дядо ни не е била единствената му грижа. Той е изучавал интересите на зрителите и в една или друга степен е удовлетворявал техните потребности. Киното е било един от най-важните фактори за обогатяване познанията на зрителите и изграждането на нова култура в поведението им. Сам той
обичаше да имитира ролите на някои от героите на филмите.
Особено любим му беше персонажът на бащата на Хамлет от едноименния филм по произведението на Уилям Шекспир.
Аз и брат ми нееднократно сме гледали семейните албуми и с най-голямо удоволствие сме констатирали, че дядо ни е имал големи достойнства. Той е дружил с голяма част от съгражданите си, но е и умеел да дружи с най-известните по това време културни дейци – артисти, музиканти, оперни певци и други. Много известни артисти от европейските страни, които по един или друг повод са идвали в Дупница, са намирали потребност да установят трайни приятелски отношения с дядо ни. Не една и две са заснетите снимки, увековечили контактите му с известни наши артисти и такива от чужбина – Лео Конфорти, Шърли Темпъл и други. Имали сме възможност да разговаряме с него по много въпроси в областта на културата, стопанския и политически живот в града и страната. Впечатление ни е правило умението му да преразказва събитията достоверно и увлекателно. Той разказваше съдържанието на филми, театрални и оперетни постановки с езика на анализатор и критик. Помнеше имена, дати, събития от прожектираните филми отпреди много години. Той имаше визия на човек с висока интелигентност и култура. Винаги беше спретнато облечен, с вратовръзка и бомбе, с добре почистени и лъснати обувки, а в малкото си джобче на сакото имаше чиста и по специален начин сгъната бяла кърпичка, която допълваше внушителността на облеклото му. Ръководството на читалището нееднократно го е сочило за пример и подражание, не само като професионалист, но и като човек общественик, с голямо сърце, тих и скромен. Имаше много отличия, грамоти и медали, но най-голямото отличие е признателността му от гражданството – неговата заслужена известност.
На нашия дом на улица ”Плиска” 17 в Дупница входната врата винаги беше отворена за всички и всеки беше добре дошъл. Той ни повтаряше, че
в дом, в който влизат хора, там и Господ влиза.
В такъв дом има мир и разбирателство, успех във всяко начинание. При всяка възможност, когато ни водеше на лозето си да свършим някаква работа, ни казваше: ”Искам да запомните, сега сте деца, но ще станете един ден бащи и ще възпитавате своите деца, че трудът е най-големият възпитател. Деца, които се трудят, израстват като достойни граждани, създават добри семейства, а децата им растат и се възпитават в семейна среда, където честността, трудолюбието и взаимното уважение са крайъгълният камък за семейните успехи. ”Колко силно ни е повтарял тези човешки потребности, които и сега са движещ фактор в нашите семейства.”Уважавай, за да те уважават”, това е било най-характерното за неговата личност. Ние и много наши съграждани му завиждаме за това изкуство и враговете си да спечелиш като свои приятели.
Дядо ни беше много скромен, не искаше да бъде хвален, не искаше и ние, децата му, да се главозамайваме от успехите си. Той обичаше да си служи с народни поговорки и често повтаряше ”Скромността краси човека”. Това и много други поучения на дядо са характерни и за живота на нашата майка – единствената му дъщеря – емблематичната преподавателка по български език и литература от ПГ „Хр. Ботев“ – гр. Дупница – Агница Георгиева (Гичка), както и за нашите здрави и проспериращи семейства. Жората киното, неговата известност и добри дела ни карат да сведем глава в знак на признателност към един необикновен кинооператор, заслужил почит и уважение от всички, които го познаваха. Неговият живот, изживян скромно и достойно, е живот за пример и подражание.
