Генерал-лейтенант
Владимир Вазов
полковник от запаса, д-р Петър Ненков – военен историк
В многолюдното семейство на Съба и Минчо Вазови се ражда цяла плеяда видни пълководци и интелектуалци. Безспорно най-колоритната фигура в семейството е първородният син – народният поет Иван Вазов. Не по-малка е славата и на неговите братя Георги и Владимир, които посвещават живота си на военното дело и достигат до генералско звания .
Владимир Вазов е роден на 14 май 1867 г. в Сопот . Жестоките сцени на потушаването на Априлското въстание през 1876 г. преобръщат духовния свят на малкия Владимир. В разгара на Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г. родното му градче е изпепелено до основи, а баща му е заклан от турците в местността Бойкова нива.
Малкият Владимир заедно с майка си се добира до Пловдив , където става обект на внимание на чуждестранните консули и журналисти .Турската полиция разбира, каква опасност се крие в ужасяващите разкази на спасилите се, като по чудо от кланета, сопотненци и ги препраща под конвой в Араповския манастир “Св.Неделя“ край Станимака. Тук, зад манастирски стени, баба Съба и нейният син Владимир посрещат вестта за освобождението на Пловдив от генерал Гурко в края на войната .
След Освобождението, митарствата на Съба Вазова и сина и Владимир продължават. През 1881г. те заминават при д-р Киро Вазов, който е практикуващ лекар в Стара Загора, но през 1884г. се връщат отново в Пловдив при Иван Вазов. Тук в града на тепетата Владимир завършва гимназиалното си образование и постъпва във Военното училище в София.Той прави неуспешен опит да се запише доброволец в армията по време на Сръбско-българската война от 1885г. Изминава пеш разстоянието до Цариброд, където се намира лагера на българската войска, но там го застига вестта за сключеното примирие между двете воюващи страни.
През 1887 г. завършва Военното училище и започва службата си, като офицер в 5-ти артилерийски полк в Шумен. Отличните му познания по артилерийската материална
част са причина той да бъде назначен за член на специална комисия начело с полковник Калин Найденов, която има за цел да закупи нови оръдия за армията от Германия.
По-късно службата ме продължава в 4-ти артилерийски полк в София, където е назначен за командир на батарея. През периода 1902-1903г. капитан Вазов усъвършенства своята подготовка в Стрелковата артилерийска школа в Царское село край Санкт Петербург, а през 1905 завършва курс за обучение по стрелба във Франция.
След завръщането си у нас е назначен за командир на артилерийското отделение в Стара Загора. На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър, генерал Михаил Савов е открита Артилерийска школа. За неин заместник началник е назначен подполковник Михаил Вазов. След това кариерата му продължава в Артилерийската инспекция.
През 1912 г. на хоризонта се задават буреносните облаци на Балканската война. С Указ № 5 от 17 септември 1912 г. цар Фердинанд обявява обща мобилизация на българската армия. Войната заварва Владимир Вазов, като командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна Софийска дивизия. Той пише в своя дневник: “ Ние сме се готвили отдавна за тази война . Сега трябва да покажем, какво знаем и какво можем!”
С влакови композиции той извозва оръдията на поверения си полк от София да Търново сеймен /Симеоновград/ и взема активно участие със своите артилеристи в сраженията при Гечкенли, Лозенград и Люлебургас, в които е пречупен гръбнака на Източната турска армия . За действията на българската артилерия, кореспондентът на английския вестник “ Дейли телеграф” пише:”С една истинска ловкост, която учудва всички, бъл -гарската артилерия взе надмощие и разгроми турската артилерия!”
С превземането на Одринската крепост на 13 март 1913г. на войната е сложена точка. Вместо да се завърне обаче в своите постоянни гарнизони Българската армия е дислоцирана на западната граница и се изправя срещу довчерашните си съюзници – сърбите и гърците .
През Междусъюзническата война 1913 г. подполковник Владимир Вазов с поверения му артилерийски полк се сражава храбро в боевете при Цариброд, Пирот, Бублак, Дренова глава и Градоман . След намесата на румънската армия във войната , България е разгромена и е принудена да изпие до дъно горчивата чаша на Първата си национална катастрофа.
През есента на 1915 г. търсейки реванш за отнетите изконни територии, правителството на д-р Васил Радославов, под давлението на цар Фердинанд, включва страната ни в Първата световна война на страната на Централните сили. Подполковник Владимир Вазов вече е командир на артилерийската бригада в 5-та пехотна Дунавска дивизия. Той пише в своя дневник:“Жребият е хвърлен. Няма повече място за разсъждения. Изпитвам неприятното чувство, че тръгваме на война с Германия срещу Русия, но свещен дълг за всеки български офицер е даде живота си за успеха на българското оръжие”…
След започването на войната 5-та Дунавска дивизия води тежки боеве със сърбите при село Гниляне, а по-късно е прехвърлена на Южния фронт срещу англо-френците. На 28 ноември 1915 г. подполковник Вазов е тежко ранен и излиза от строя за няколко месеца. През месец март 1916 г. са завръща в бойния строй, като полковник и командир на 1-ва пехотна бригада от 5-та Дунавска дивизия. Заедно със своите воини съумява да отблъсне бесните атаки на съглашенците на Южния франт при Вардар.
Истински апогей в неговата пълководческа кариера настъпва през март 1917 г. когато е назначен за командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия., която заема полоса за отбрана от река Вардар до Дойранското езеро. Още с назначаването си той обхожда цялата позиция на дивизията и дава наставления за укрепването и?. Под негово ръководство се създава дълбокоешелониран район за отбрана. Благодарение на обширните си познания по фортификация и влиянието на брат му, генерал Георги Вазов, той отдава изключително значение на укрепването на позицията.Тя се превръща в непревземаема крепост, гъсто осеяна с огневи точки и инженерни заграждания.Тези усилия на полковник Вазов не са напразни.
В рамките на четири дни (22-26 април 1917) 86 тежки и 74 полеви оръдия на противника изстрелват над 100 000 снаряда по позициите на дивизията, но без особен ефект. Вражеските части дават над 1000 жертви и множество пленници. В началото на май противникът отново атакува, но дава тежки загуби и се оттегля на изходните си позиции. За проявени високи командно-организационни качества в боевете, на 20 май 1917 г. полковник Владимир Вазов е произведен в звание генерал-майор.
Използвайки краткото затишие на фронта , под негово командване през лятото на 1918 г. Дойранският укрепен район е доразвит във фортификационно отношение, поради факта, че преодоляването му открива за противника най-прекия възможен път към долината на река Вардар. Той е съставен от четири разположени в дълбочина позиции.
Под командването на генерал Джордж Милн през септември 1918 г. срещу дивизията на генерал Вазов се изправят 4 английски и 2 гръцки дивизии с числен състав над 75 000 души.
Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 г., са известни в българската военна история, като Дойранската епопея . Само за три дни, противникът изстрелва над 350 хиляди снаряда срещу смелите бранители на Дойранската позиция, като част от тях са с бойни отровни вещества. Въпреки яростния натиск на многократно превъзхождащите българите, съглашенски войски, воините на генерал Вазов не отстъпват нито педя от своите позиции и нанасят тежки загуби на атакуващите. Те осейват бойното поле с над 10 хиляди трупа. Това спечелва името “желязна“ на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Цели английски полкове оставят костите си под височините Дуб и Кала тепе. Генерал Владимир Вазов пише по-късно в своите спомени за тази битка : „Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете. Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж!” Английският премиер Лойд Джордж го допълва:” В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви на километър фронт,, както при Дойран!”
След войната генерал Вазов служи известно време като инспектор по артилерията и преминава в запаса.
През месец юни 1936 г. организацията на английските запасни чинове “ Британски легион” организира тържество в чест на победата на съглашенските войски през Първата световна война. по този повод в Лондон се поканени редица видни пълководци от Антантата, начело с френските маршали Вейган и Петен.
Единственият поканен от противниковата страна е българският генерал от запаса Владимир Вазов! При слизането си на гара Виктория в английската столица, малката българска делегация е посрещната от почетна рота на “Британския легион”, начело със запасния генерал Хамилтън, който извиква високо : “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”
На следващия ден, по време на конгреса по военна история, посветен на Първата световна война, английският военен историк, майор Годли заявява в своя доклад: “Генерал Владимир Вазов е един от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната военна история на Великобритания!”
Генерал Вазов е щастлив човек. От брака си с Мара Горанова му се раждат трима сина Георги, Иван и Владимир. От тях, само най-малкият продължава неговата офицерска професия .
В продължение на десет години генерал Вазов е председател на Съюза на запасните офицери и две години е кмет на столицата при правителствата на Андрей Ляпчев. С модернизирането на обществения транспорт, пожарната команда и електрификацията на София той остана в спомените на софиянци като един от най-успешните градоначалници .
В края на своя живот, той се оттегли в Тетевенския балкан и заживява в село Рибарица, където в една скромна вила се отдава на дърводелство и изследване миналото на родния си град Сопот . На 20 май 1945 г. умира забравен от всички всред дебрите на величествения Балкан .
Но времето помни и никога не ще забрави, как 29 британски знамена се поклониха пред героя от Дойран, генерал Владимир Вазов .
