Изложба с писма и спомени за писателя гостува в Дупница

На 25 юни 2022 г. се навършват 113 години от рождението на един от класиците на българската литература – Димитър Димов. По този повод Община Дупница, Библиотеката към НЧ „Зора 1858“ и къща музей „Димитър Димов“ (Национален литературен музей) организират съвместно културна програма за отбелязване на годишнината.
В 10:00 ч. ще бъдат поднесени цветя пред паметната плоча на Димитър Димов, намираща се на ул. „Христо Ботев“ № 43 (редакцията на в. „Вяра”).
От 10:30 ч. във фоайето на Община Дупница ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Димитър Димов в писма и спомени. Тя ще бъде представена от д-р Милена Катошева, гл. уредник на къща музей „Димитър Димов“, която е и автор на идейната концепция на изложбата.
Експозицията, чието художествено оформление е дело на Ивелина Велинова (НЛМ), съдържа 16 документални пана, представящи различни моменти от биографията на Димитър Димов – семейство, ученически и студентски години, професионално развитие, пътувания, приятелства, обществена дейност и др. Включени са спомени на проф. Борис Койчев, най-добрият приятел на Димитър Димов, на Добромир Чилингиров, на Дора Габе, Борис Делчев, Олга Брадистилова, Иван Мартинов, Яко Молхов, Тончо Жечев, Пантелей Зарев, Емилиян Станев, на Хуан Едуардо Сунига, Тодор Нейков, доц. Ангел Тодоров, на Жули Левиева, прототип на Варвара от романа „Тютюн“, на Николай Янков; на жените, които са му били най-близки в живота – Нели Доспевска, Лена Левчева и Лиляна Димова. Могат да се видят и фрагменти от кореспонденция с майка му, със сестра му Людмила, с Руси Генев, с приятели, както и мисли и впечатления на Димитър Димов, потърсени в неговите творби, изказвания, интервюта, писма…
Програмата ще продължи с литературно четене на откъси от произведения на Димитър Димов на български, френски, немски, испански език.

От 11:30 ч. гостите на събитието ще могат да видят и документалния филм „Триптих за Димитър Димов“ (БНТ, 2006 г.), режисьор Валентина Фиданова-Коларова, сценаристи: Златимир Коларов и Анна Свиткова, оператор – Мартин Димитров, художник – Здравко Маринов. Музикалното оформление е на Мариана Вълканова, а ролята на Димитър Димов изпълнява актьорът Александър Жеков. Прожекцията на филма, който е с времетраене 30 минути, ще бъде в партерната зала на Община Дупница.
Документалната изложба „Димитър Димов в писма и спомени“ ще остане в града до края на месец юни 2022 г.
Авторът на “Тютюн” и “Осъдени души”, един от класиците на българската литература, винаги е свързвал живота си с Дупница, откъдето е семейството му. Той е роден на 25 юни 1909г. в Ловеч, “но той се смяташе дупничанин. Нищо не го свързваше с Ловеч, казваше, че е роден там “случайно”, поради непредвидени обстоятелства, свързани с внезапната му поява на белия свят. Детските му спомени били свързани с гр. Станке Димитров – виждал съм зданието на “Никотеа”, с отделното помещение за управлението, с бора и вадата в двора, а като се възкачиш над града и тръгнеш към лозята, местността съвпада дори по топографските си обозначения с описанията в “Тютюн”, пише Любен Георгиев в монографията “Димитър Димов”.
Майката на писателя – Веса Харизанова, е дъщеря на известния дупнишки адвокат Спас Харизанов, чийто племеник е Яне Сандански. Историята на рода Харизанови е подробно изследвана от д-р Милена Катошева – главен уредник на къща музей “Димитър Димов”. Семейството идва в Дупница от село Влахи (Мелнишко) след разгрома на Кресненско – Разложкото въстание (1878-1879г.), заедно с още стотици бежанци от Пиринския край.

Тук Спас Харизанов основава адвокатска кантора, работи също като съдия в Радомир, Кюстендил, Севлиево, Трън, тук през 1889 г. се ражда и дъщеря му Веса. На 19-годишна възраст тя се омъжва за Тотьо Димов, поручик от 14-ти пехотен Македонски полк. Сключват брак на 3 февруари 1908г. във Военния клуб в Дупница. През следващата година Тотьо Димов е командирован в 34-ти пехотен Троянски полк и семейството се установява в Ловеч, където се ражда и бъдещият голям писател Димитър Димов. От началото на 1911г. те се връщат в Дупница, където Веса Харизанова работи като учител. Капитан Тотьо Димов загива през 1913г. в сражението на връх Китка по време на Междусъюзническата война. През 1918г. майката на Димитър Димов се омъжва за офицера Руси Генев и семейството се премества в София. Дупница, в която прекарва детството си обаче, оставя трайна следа в живота на писателя, а любимите му места, тютюневите складове, лозята, родната къща, реката, местните хора, станали прототипи на много от героите му, откриваме в най-известните му произведения. През целия си живот той обичал да се връща в Дупница, а знакови места като Рибарника са били любими за семейни разходки през уикендите. Градът е обрисуван още в “Поручик Бенц”, цялостният му отпечатък носи атмосферата на прочутия роман “Тютюн”, а в последния си незавършен роман “Ахилесова пета” авторът описва и емоциите си, свързани завинаги със семейната къща, близо до Еврейския квартал в Дупница.

Предлагаме ви петнадесет избрани цитата от творчеството на Димитър Димов, с които да си спомним за един от най-впечатляващи писатели на България.
1. “Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!” (“Тютюн”)
2. “С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора.” (“Тютюн”)

3. “…нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, … нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й.” (“Поручик Бенц”)
4. “И затова се смееше така, защото всички смяташе за луди, без да съзнава, че през тия месеци се бе разболял от най-страшната лудост в света – лудостта да не се вълнува от нищо, да се подиграва на всичко.” (“Осъдени души”)
5. “Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.” (“Осъдени души”)
6. “Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.” (“Тютюн”)
7. “Онова, що определя омразата към съперниците ни, не са постъпките на последните, а отношението на жената, която обичаме, към тях.” (“Поручик Бенц”)
8. “Ако ревността, изправена пред свършени факти, ни убива или кара да убиваме, съмнението е жесток и подъл мъчител, който изтезава отдалеч.” (“Поручик Бенц”)
9. “И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си.” (“Тютюн”)
10. “Дали я обичаше? Той си зададе въпроса ненадейно, но веднага си отговори с положително “не”. Твърдите и независими жени го дразнеха. Интелектът им се насочваше винаги към абсурдни неща.” (“Осъдени души”)
11. “Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е глупав мъж. Това не и пречи обаче да тича бясно по най-просташки удоволствия.” (“Поручик Бенц”)
12. “По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (…) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.” (“Тютюн”)
13. “Това е златното правило в търговията!… Когато някой се дави, натисни главата му дълбоко, за да имаш един конкурент по-малко…” (“Тютюн”)
14. “Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?” (“Тютюн”)
15. “Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам.“ (“Тютюн”)
Снимки: Къща музей “Димитър Димов”