17-годишният Теодор Мавродиев беше един от наградените състезатели на мероприятието „Спортист на 2016 година в община Петрич”. Всички присъстващи останаха учудени от участието на този млад човек в този вид спорт и от постигнатите от него успехи. Това бе и причината да го потърсим за интервю, за да стане достояние на спортната общественост в града и региона.
Теодор Мавродиев е роден на 19.03.1999 г. в град Петрич. По колоезденето се увлича от интернет, гледайки клипчета за този вид спорт. Започва редовно каране в гората, но никога не е мислил, че може да се научи да кара така, както го прави в момента. Спускането с велосипед по стръмен терен с различни препятствия не е лесна работа, както някои си мислят, изисква се много хъс, мотивация и най-вече мислене. С времето навлиза навътре в спорта и решава да състезава, когато е в 8. клас. Родителите му са против, както и днес, но проявява твърдоглавие и намира начин да кара колело и да ходи по състезания.
– На кого дължиш досегашните си успехи?
– Най-вече на моя първи треньор Олег Милушев.
– Кога беше първото ти състезание?
– През 2014 г. беше първото ми състезание в Габрово, на което се представих на 4-то място в категория твърди рамки. Също така имам и 2 първи места на състезания във Витоша, отново с твърда рамка.
– Кои са най-силните ти участия?
– 2015 г. е една от най-силните ми години. Започнах с ново колело благодарение на един много важен човек за мен – Георги Топузов от РАМ байкс. Спечелих всички състезания по спускане в България и станах национален шампион в категория юноши, също така имам и 2 първи места в дисциплината ендуро, която беше нова за мен. За първа година отидох да карам в чужбина (Гърция) и там станах 1-ви в категория юноши до 19 години от 50-60 човека в категорията.
Нова година – нова категория, а именно вече съм в мъже 17+, където конкуренцията е по-голяма. Годината започна добре за мен с 2 състезания в Гърция, които спечелих с 1-во място до 19 г. Българските състезания започнаха добре за мен с 3-то място в Петрич. Спечелих и 1-во място на ендуро състезание на Витоша. На другите състезания от сериите нямах призови места, все 4., 5., 6., но това се дължеше на доста контузии и лош късмет. Една от запомнящите ми победи е в Босна и Херцеговина. Имаше доста участници и станах 1-ви в групата до 19 г. и 3-ти в групата до 30 г.
– На кого искаш да благодариш за оказаните ти съдействия в различните състезания досега?
– Успях да запиша доста участия в чужбина, за които съм благодарен на хората, които са ми помагали, а това са велоклуб ВИВО, община Петрич, RedBull, FiveTen и най-вече на семейството ми, което е винаги до мен и ме подкрепя, въпреки че знаят колко опасно е това, което правя. Също така има един човек, без който нямаше да мога да се развия, а това е Олег Милушев, които постоянно се занимава с нас.
– Какво мислиш да правиш в бъдеще?
– Отивам на училище, нямам блестящи оценки, но се старая. Образованието си мисля да продължа в НСА, треньорски профил, даващ право да се занимавам с колоездене .
– Кое те води напред в живота?
– Силата на духа ръководи нашите вътрешни мотиви. Това е дело на логопедката ми г-жа Стоянка Хаджиева, която направи много за оформянето ми като пълноценен в живота човек.
– За какво си мечтаеш?
– Мечтата ми е един ден да съм сред най-добрите в света, но зная, че пътят дотам е труден и не мисля да се отказвам. Моите идоли в спорта са Josh Bruceland, Sam Hill и Loic Bruni.
