На 8 септември 1991 г. Македония обяви независимост от Югославия. Така бе реализирана една мечта – откъсването от сферата на влияние на Белград.
Скъсването с югославското минало се оказа болезнен процес, макар че единствено за Македония той се размина без война за разлика от всички останали югорепублики, където сръбският шовинизъм се опита със сила да ги остави в ненавистната федерация.
Още със самото си създаване новата македонска държава се сблъска с ограбването на своята страна и граждани от сръбския режим на диктатора Слободан Милошевич и вярната му югоармия, които с напускането на страната изнесоха многобройно и ценно имущество. Югославските банки задържаха около 2 милиарда дойче марки по влоговете на македонските граждани, които и до ден-днешен не са върнати на техните собственици.
България беше първата страна в света, която призна Македония за независима държава през януари 1992 г. София и президентът Желю Желев положиха много усилия за защитата на каузата за независимост на Македония. Така с помощта на първия български демократичен президент през лятото на 1992 г. независимостта на страната беше призната от Русия.
По това време Скопие се намираше в много тежко положение, защото страната беше стисната като в менгеме от юг и север, от Гърция и Сърбия, които не искаха да се примирят с нейното съществуване и загубата на общата граница, помагаща им да имат водещо положение на Балканите.
Атина поведе битка срещу Македония под претекст, че последната краде нейната антична история и може да има териториални претенции. Този конфликт, който Гърция водеше на няколко фронта – дипломатически и икономически, чрез блокада на границата, заплашваше с колапс Македония.
Тогава единствено България се притече на помощ, отваряйки своята граница и пристанища за македонския износ и внос. Бургас в средата на 90-те години стана най-голямото пристанище на балканската страна без морски излаз.
През 1999 г. в Македония беше избран първият демократичен президент Борис Трайковски от Струмица, който направи много стъпки по посока на интеграцията на неговата страна в западните организации, а също така за създаването на нормални българо-македонски отношения. За съжаление този процес спря с неговата трагична гибел при самолетна катастрофа в началото на 2004 г.
От 2006 до 2016 г. Македония беше в плен на управлението на Никола Груевски. Неговият режим постави под контрол цялата икономика и обществени отношения, всеки, несъгласен с него, имаше само една възможност – да напусне страната. През този период се засили така наречената антиквизация, според която днешните македонци са потомци на онези антични народи, живели по тези територии преди повече от 2000 години.
Тази невярна от историческа точка теза не само промиваше мозъците и тровеше съзнанието на младите поколения, създавайки им фалшиви основания за национално самочувствие, но работеше директно в полза на чужди държави и интереси. А те си бяха поставили за цел – раздалечаването на Македония и България.
Промяната настъпи през 2017 г., когато след продължителни протести Груевски трябваше да предаде властта на Зоран Заев. Новият македонски премиер започна нормализация на отношенията със съседните страни и на първо място с България.
На 1 август същата година се подписа Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество от министър-председателите на двете страни Зоран Заев и Бойко Борисов. Договорът, според общото мнение на световните политици, сред които канцлерът на Германия Ангела Меркел, има положителен ефект не само за двустранните ни отношения, но и за сигурността на целия регион. Именно този документ, който в продължение на десетилетие се блокираше от кликата на Груевски, изигра важна роля за започването на преговорите на Македония за НАТО и ЕС, а също така беше първата стъпка, без която нямаше да има и втората – договора от Преспа с Гърция за името, който беше сключен в средата на юни 2017 г. и реши проточилия се над 20 години спор.
През целия този период от 2017 г. насам Македония е подкрепяна безусловно в своя евроатлантически път от България, която направи много за това по време на своето първо председателство на ЕС през първата половина на 2018 г. София беше една от първите столици, които ратифицираха протокола за членство на Македония в НАТО. Страната ни лобира също така за бързо получаване на дата за започване на преговори с ЕС. Благодарение на Договора за сътрудничество и приятелство търговският стокообмен между България и Македония расте с двуцифрени числа, увеличава се потокът от туристи, преодоляват се културните и исторически предразсъдъци, които чужди сили създават, за да попречат на нашето естествено сближаване. /БГНЕС
