-
Кметове и общински съветници два часа спориха с читалищните председатели и секретари кой колко работи
-
Местният парламент не прие отчета на бистришкото читалище
Годишните отчети на читалищата в общината се превърнаха в ябълката на раздора на последното заседание на местния парламент в Дупница. С одобрението на финансовите отчети и отчетите за дейността на културните институции бе дадена възможност те да получат субсидиите си от държавата.
Целевите средства са общо 370 000 лв., половината от които за най-голямото читалище – „Зора” в Дупница, а с другата половина трябва да се справят останалите 12 читалища. За поредна година при приемането на отчетите читалищните секретари и председатели получиха сериозна доза критика и упреци, като тон отново даде председателят на икономическата комисия към Общинския съвет Костадин Костадинов. ОДБ съветникът посочи куп недостатъци в дейността на читалищата.
Сред тях бяха малко отчетени членове на някои от читалищата, минималните суми от членски внос, заради което по думите му те са изгубили основната си функция да обединяват групи от хора в обща културна дейност. Друг упрек бе, читалищата не си партнират добре или въобще не работят с кметовете по селата и общинския отдел за култура. Само в Яхиново секретарят на читалището работи с кмета, каза Костадинов. Трети, че формално се отчита дейност, за да се оправдаят заплати. Когато членовете вече нямат интерес към читалищата, очевидно тези читалища трябва да преустановят своята дейност. Днес ние разпределяме 370 000 лв. за читалищата. С 370 000 лв. аз всяка седмица ще организирам концерти на площада, коментира Костадин Костадинов. Съветникът бе категоричен, че трябва да се извадят „кирливите ризи”, употреби и думата „пошло” за това, което се случва с някои от читалищата и да се мисли оттук нататък какво да се предприеме, за да се подобри работата на културните институции. Призна, че заради това пресира и ще продължи да пресира читалищните председатели и секретари. Костадин Костадинов не спести и критика към общинските съветници, защитили читалищата. Според него те са популисти, които си продават съвестта, за да спечелят гласове на изборите.
Пламен Соколов апелира в края на мандата общинските съветници да бъдат прегледани от психиатър, като се започне от председателите на най-големите комисии. Посочи диагнози -характеропатия, маниакалност, както и шизофрения, заради агресията на някои от колегите си. Заяви, че вече няма да присъства на заседанията на икономическата комисия, тъй като на последното събиране е станал свидетел как секретарите и председателите на читалищата са били психически малтретирани.
„Обстойно разгледахме отчетите на всички читалища. Може да се каже, че това, което правят тези хора, е при условие, че читалищата не са в добро финансово състояние. Тези хора работят на минималната работна заплата, при неособено добра среда. Всички знаем, че тези хора, които на празниците изнасят цялата програма, не получават нито добро възнаграждение, нито някаква компенсация.
Моето предложение е да се гледа малко по-снизходително на тази дейност, защото ние не сме направили така, че те да бъдат в по-добра среда и да се представят по-добре”, изложи позицията на комисията по култура Дилиана Диканска от ГЕРБ. Подкрепи я съпартийката й и директор на СУ „Св. П. Хилендарски” Виолета Инкьова. Тя отбеляза, че някои от читалищата работят, въпреки че дори нямат помещения. При тези условия функционират школи, самодейни състави, участват във фестивали. В защита на читалищните дейци се изказа Георги Пехливански от БСП. Той посочи, че читалищата са от полза дори само за това, че децата от селата и кварталите могат да ползват библиотеките и да си вземат книги от читалищата. „Вие нямате ли камшици в тая комисия?, иронизира Пехливански критиките от заседанието на икономическата комисия.
Кметът на Бистрица Кирил Огненски обвини председателя и секретаря на читалището в селото – Симеон Симеонов и Гергана Спасова, в имитация на дейност и фалшифициране на годишния отчет. „Изключително ми е неприятно да взема отношение по този въпрос, защото това по един или друг начин уронва авторитета на с. Бистрица. По никакъв начин аз няма да позволя това да се случи. След всички срещи, които проведох аз, разбрах, че Общинският съвет е едва ли не задължен да приеме отчетите. Според мен не е много правилно. Аз като кмет на с. Бистрица не съм съгласен с отчета, защото на вас ви се представят едни отчети, не ме разбирайте погрешно. Някой от вас проверил ли е дали написаното отговаря на истината?
Аз имам една папка докладни, срещи, протоколи на събрания. В Бистрица има 104-ма членове. Аз като кмет на селото съм подал заявление да стана член на читалището и на мен ми е официално отказано. Мотивът, доколкото разбрах, е, че имам прекъсване на членството за две години. Съвсем сериозно. Там се работи на избирателен режим, този може да стане, друг не може да стане. Не трябва да се мисли само за това, че читалището трябва да работи за пари. В отчета се отчита представянето на книгата на Явор Тодоров за дейността на читалището. Какво точно отношение взе читалището за представянето за книгата? Отговорът беше „Раздадохме поканите на колежките“. Според мен това е смешно, това е дейността. Точно в тази книга е описано как работи читалището, работило се е съвсем доброволно, не е имало държавна субсидия. Заявявам, че в най-близко бъдеще читалището ще започне да работи подобаващо“. В подкрепа на Кирил Огненски се изказа и Христо Михалчев.
Симеонов и Спасова защитиха дейността си. „Категорично отхвърлям всички недоказани обвинения. Читалището работи целогодишно. Достигаме до 5-6 участия във фестивали. От януари до декември сме заложили мероприятия, които дори преизпълняваме”, каза Симеон Симеонов и допълни: „Читалището работи при едни невероятно тежки условия. Работим на втория етаж над един магазин. От един месец ползваме само една стая, взеха ни репетиционната зала за пенсионерски клуб. Работим на етаж, на който няма санитарен възел и питейна вода. Имаме обаче завоювани сребърни, бронзови и златни медали. Изтъкна още, че в читалището е създаден добър микроклимат, така че за първи път в Дупнишка община е създадена мъжка фолклорна група.
„Читалището ползва 4 стаи, плюс този пенсионерски клуб. Никой не им е попречил да ползват този пенсионерски клуб. Когато искат да правят репетиции, могат да кажат в колко часа са, за да бъде освободен веднага. Направихме нещо добро с пенсионерския клуб, само на един човек не можахме да угодим – на г-н Симеонов. Ползват само една стая, защото другите 3 са заринати с боклуци”, каза Христо Михалчев. Като друго нарушение той посочи отчетена дейност с МИГ „Разметаница”, който проект още не се реализира.
„Относно упреците, че не сме извършили 50 процента от дейностите в отчета, ще визирам кои не сме провели. Разбрахме – представянето на книгата и Тодоровден. Това не са 50 процента от мероприятията”, отговори Гергана Спасова. Тя допълни, че е участвала в организацията на Тодоровден със записването на участниците в кушиите. „За книгата. Г-н Явор Тодоров ни поиска средства за издаването на книгата. Ние нямаме право да отпускаме средства за издателска дейност. Относно предоставянето на материали за книгата, извадихме това, с което разполагахме. Чакахме г-н Тодоров да дойде, но нямахме съдейстие от негова страна”, заяви Спасова. Тя уточни също, че е изпълнила и ангажимента си да раздаде покани за представянето на книгата на Тодоров.
Читалището в Бистрица бе най-атакуваното и само неговият отчет не бе приет. Но не бе единственото, понесло сериозни упреци и обвинения. С критика се включиха Станислав Павлов от БСП и кметът Методи Чимев. Павлов нарече много тревожно това, че Кирил Огненски и Христо Михалчев не са били приети за членове на читалището. Градоначалникът Чимев упрекна читалищните настоятелства и техните ръководства, че на определени места са се превърнали във „вид касти”, че читалищните председатели и секретари не работят заедно с кметовете, а дори на мероприятия едните стоят в единия край, другите – в другия. Кметът посочи също, че ръководствата на читалищата допускат за членове само свои приближени. Зададе въпроса дали читалищните дейци по места обслужват цялото население, или само една „богопомазана“ част от него. „Не съм чул от колеги от населените места да кажат, че от читалището е осигурено финансиране за тази или онази дейност”, отбеляза Методи Чимев. Градоначалникът посочи още, че в основата на конфликтите са междуличностни и отношения на политическа основа между читалищните ръководства и кметовете, че не само пари са необходими, за да се проведе дадено мероприятие. Даде примери, че има села, в които се карат коя група да ползва читалището за репетиции и коя не, че негласуването на отчета не променя нищо. „Като ви слуша човек, ще си направи извода, че читалищата са някакви черни овци или едни черни дупки, които поглъщат някакви средства. Пред обществеността вие очерняте цял един сектор от културата – читалищата. Това са културни институти, които са създадени, преди да има държава. Нека да се изправи някой от вас да каже как се бенефицира култура, има ли формула и алгоритъм?“, посочи Емил Севдин – председателят на читалището в Самораново. Нека да не се гледа на читалищата като на финансови донори за дейността на кметствата, допълни Севдин. И в Самораново, и в Крайници читалището и кметството не си взаимодействат, стана ясно от изказванията на кметовете на двете населени места – Райна Александрова и Мариана Димитрова. Коментарът на Славчо Павлов бе, че войната с участието на читалищата в селата трябва да спре.
За своята работа помолихме да разкаже секретарят на читалището в Червен брег Сузана Рибарска, която също отнесе упреци за работата си. „През 90-те години взеха помещението, което ползвахме за репетици и мероприятия, направиха телефонна централа. Сега разполагаме само с една стая от 40 кв. м, не ползваме ток, защото ме е страх да не стане късо съединение, там е потребителската кооперация”, каза Рибарска. Тя уточни, че й се налага да провежда читалищни мероприятия в кафене в селото. Както и да носи книги от библиотеката по домовете на хората в Червен брег. Държа да се подчертае, че до миналата година получавах 510 лв. брутна работан заплата, а сега от 1 януари – 560 лв. брутна работна заплата. Моите уважения към хората от временната заетост. Работят хората, но… Нося книги на хората по къщите им. За миналата година имам 11 мероприятия. Провеждам ги в барчето, а с децата – в детската градина. След като закриха училището преди 11 г., започнахме да провеждаме конкурсите за боядисване на великденските яйца в черковния двор. Там си топлим водата, а от читалището купуваме всичко – яйца, предметите за награди. Събират се над 20 деца, разпределяме ги в отбори. Получава се един прекрасен празник за тях. Субсидията ни стига. Така я разпределяме, да ни стигне. 6880 е библиотечният фонд, но заради течовете има мухъл и книгите се съсипват”, коментира Сузана Рибарска. Тя уточни, че при предстоящия ремонт на кметството ще бъде ремонтирано и помещението на читалището.
Споровете продължиха над два часа. На моменти приличаха на разпра на мегдана или в кръчмата. Дебатът може да се сравни и с описаното от Вазов в поемата „Чичовци”, с колоритните герои – комшиите Варлаам Копринарката, по прякор Тарилйомът, и Иван Селямсъза.
Присъствали на сесията се питат: В коя сфера в България всичко е перфектно? Кой от политиците върши работата си идеално като такъв, а и на работното си място? Не се ли получава така, че някои виждат сламката в окото на другия, а гредата в собственото си око не забелязват?
На заседанието негласно бе даден и отговорът на един въпрос – защо край българския казан в ада няма пазачи?…
