До изборите за Бундестаг остават само три дни. Но 40% от германските избиратели не са решили за кого ще гласуват. Фаворит за наследник на Меркел няма. Никога в страната не е имало толкова много несигурни избиратели.

“Този път е особено трудно”, казва Харди Вент от Бон, който досега винаги е бил наясно за кого ще гласува. “Сега обаче никой не ме убеждава достатъчно.” Нито един от тримата кандидати за канцлерския пост – Аналена Бербок от Зелената партия, социалдемократът Олаф Шолц и Армин Лашет от ХДС – не го въодушевява.

По същия начин мислят и много други германци – 40 процента още не са решили за кого да гласуват, показва актуално проучване на института “Аленсбах”. От него става ясно, че броят на тези, които не могат да се решат, никога не е бил толкова висок, колкото сега.

Нова ситуация, но без нови решения

Политологът Томас Гшвенд от университета в Манхайм не е изненадан. Той свързва броя на нерешилите се с “новата ситуация”, след като Ангела Меркел напусне канцлерския пост. “Титуляр за поста няма. Вместо две, имаме три партии, издигнали кандидати. А и е напълно неясно какво коалиционно правителство ще бъде съставено. При това положение е съвсем разбираемо, че взимането на решение е трудно.”

При това никоя от партиите не предлага креативни или нови решения за старите проблеми, посочва от своя страна историчката Катя Хойер. По време на управлението на Ангела Меркел редица ключови теми останаха на заден план – като качеството на живота, стойността на социалните услуги или социалната мобилност, смята Хойер. “Освен това самите кандидати не са особено въодушевяващи, което води до там, че много избиратели така и не са решили за кого да гласуват.”

Как е било досега

От основаването на Федералната република през 1949 година винаги един срещу друг са се изправяли по един кандидат-канцлер от консерваторите и един от социалдемократите. Единственото изключение бе през 2002-ра, когато Свободните демократи издигнаха Гидо Вестервеле – без успех. В рамките на борбата между гражданските и прогресивните сили от 1980-те насам либералната Партия на свободните демократи винаги е била на страната на консерваторите, а Зелената партия – на страната на социалдемократите. А избирателите на социалистическата Лява партия или онези на по-късно възникналата дяснопопулистка “Алтернатива за Германия” са били винаги наясно, че техният фаворит няма шанс да управлява и че ще бъде по-скоро в опозиция в Бундестага.

Този път обаче тези сметки може и да не излязат. За канцлерския пост се надпреварват три партии, като е напълно възможно нито една от тях да не успее да състави правителство със само един коалиционен партньор.

Допитванията недвусмислено отразяват недоволството и несигурността, изпитвани от избирателите. Томас Гшвенд смята, че ХДС изключително грешно са преценили, че техният кандидат за канцлер Армин Лашет автоматично ще се разгърне като кандидат-гарант на последователността след Меркел. И ако неговата политика до голяма степен се покрива с провежданата от нея линия, много наблюдатели виждат в Лашет контраст спрямо спокойния стил на управление на досегашната канцлерка.

Решение в последната минута

Като кандидат на последователността се представя най-вече Олаф Шолц от Социалдемократическата партия. Именно тя в момента води в допитванията. “Той може да не е завладяващ, но поне няма да се различава радикално от статуквото, което дори да не е идеално, е стабилно”, посочва Катя Хойер. Тя обаче допълва: “Не е вероятно той да надмине процентите, които проучванията му дават в момента, тъй като неговата партия остава непопулярна”.

Коя политическа сила би могла да спечели при това положение? “Няма да се обзаложа за никого”, казва Гшвенд. И след изборите може да мине дълго време, докато се изясни кой с кого ще прави коалиция. Но избирателите неизбежно трябва да вземат решение до неделя./Дойче веле