Иван Гатев ни извиси, благодарим му, написаха в писмо до в. „Вяра” Ивайло Костадинов и останалите хористи по повод кончината на диригента на хора на момчетата „Канон” в Дупница. Поклонението бе във вторник в траурна зала “Утеха” в гр. Дупница, на която Иван Гатев бе изпратен в последния му път от много дупничани. Ето какво пише в писмото:
„Г-н Гатев, благодарим Ви за достойно извървения път. Благодарим Ви за пътешествието, което ни даде възможност да се докоснем до красотата на музиката, да участваме в нещо по-голямо от нас и от времето. Ние хлапаците, с бели ризи, червени връзки и черни елечета, израснахме сред ритъма на репетиции, концерти, лагери, турнета. Помним добре намазаните филийки с халва oт по лагерите, игрите, прякорите, общите репетиции, хубавите песни. Какво ли не бихме дали да влезем пак в залата на репетиция при Вас? Докато изчаквахме да се съберем и всички да започнем, Вие често свирехте интересни неща на пианото. През това време ние се закачахме с кръга от приятелчета, Вие хвърляхте няколко шеги. Приповдигната атмосфера! После се разпяваме. Да, случвало се е и да се разсейваме и Вие ставахте привидно строг, докато го “издокараме”. Но като се получи, ммм…, каква красота и хармония. След репетиция по друг начин стъпваш, по-леко, припяваш си наум по улиците. Ние израствахме и осъзнавахме, че Вие сте все повече наш приятел, отколкото диригента “г-н Гатев”. Все повече задълбочавахме и шегите, и разговорите, разширявахме темите. Все по-добре се познавахме. Та Вие познавахте и малчугана, и юношата, и младежа във всеки от нас. Идваше и моментът, в който всеки от нас поемаше по собствения си път, а Вие се заемахте със следващото поколение хлапаци. Вие бяхте мостът между нас и онова нещо, по-голямо от нас. Мост, изграден от много любов, всеотдайност и търпение към всички ни. Мост от жертви, компромиси и трудни житейски избори. Ние, децата, бяхме посланиците на този град и България по света далеч преди да паднат бариерите. Ние бяхме херувимите на православната музика в западните катедрали; ние бяхме майсторите на неравноделните тактове сред света на валса; репертоарът ни включваше песни от над 9 езика; песни, създадени от епохите на Ренесанса, та до днес; композиции от титаните в музиката. Ние, малчуганите, на по 9-10-годишна възраст, пяхме заедно с успели оперни певци; ние бяхме видели повече държави от няколко поколения преди нас, взети заедно. Ние можехме всичко… Ние, юношите, не последвахме примера на ежедневките, не залитнахме по модела на мускулестите вратове; не се поддадохме на улицата; Ние вече знаехме, че красивото е достижимо с много упорит труд, себеотдаване и непреклонност към трудностите. Ние бяхме момчетата, ние бяхме стотици. А сега сме мъже. И като такива трябва да намерим формулата и да дадем шанса на децата на утрешния ден в този град да имат възможността да избират. И ако изборът е да бъдат хористи, то те да могат да го направят.
Г-н Гатев, благодарим Ви, че ни възвисихте!
Вие ще останете в нашите сърца!
За нас, момчетата от хор “Канон”, беше чест да споделим това пътуване”.
“Приспивна песен”, Хор на момчетата “КАНОН” – 2000 г. може да чуете тук:
