Европейският съюз забранил православието и го обявил за опасен вид пропаганда… Нашенска кметица пък забранила коледната елха заради ислямистите, за които иначе държавата харчела по 1200 лв. на месец – хранела ги с младо телешко и черни маслини. В такава действителност би следвало да живеем според редица медии. И за мнозина това наистина е реалността. Четат, цъкат с език и лайкват. Без да се замислят за достоверността на информацията. Може да се окаже, че през 2016-а всяка втора новина е била фалшива, манипулативна или изопачена. Защото така работи съвременната пропаганда. Така се печелят и добри пари.
Вярвате или не, половината от над 320-те български новинарски интернет медии са анонимни. Проучването е направено от блогъра Красимир Гаджоков и направо преобръща представите ни за средата, в която живеем. Нещо повече, проверка в класацията на alexa.com за популярността на сайтовете у нас показва, че сред най-посещаваните са именно тези, чиито собственици не са ясни. Казано по друг начин, традиционните и авторитетни медии губят влиянието си сред обществото за сметка на сенчести издания със спорно, но сензационно съдържание.
Голямата популярност на анонимните сайтове се дължи на схемата, по която работят – те препредават, заимствайки един от друг неверни или изкривени факти с бомбастични заглавия, докато източникът съвсем се загуби и в крайна сметка читателят не знае кой е истинският автор. Но пък вижда, че има позоваване на друга медия, което би трябвало да е намек за достоверност – “Щом го пише на няколко места, значи е вярно”. Реално, в по-голямата част от българския новинарски поток няма авторски новини, а мрежа от медии, които цитират едни други собствените си небивалици (примесени, разбира се, с някоя реална информация). С помощта на Фейсбук и Туитър пък манипулациите бързо набират скорост и само за часове стават най-четеното нещо у нас.
Същата тази напаст вилнее и на Запад, при това дори с по-страшна сила. “Има голям брой хора, които се поддават на убеждения и са лековерни към нещата, които четат в мрежата. Но това не е най-големият проблем”, казва Майкъл Линч, професор по философия в Университета на Кънектикът. Според него по-лошото е, че фалшивите новини карат по-интелигентните и сериозни читатели да не вярват дори в истинските неща. Линч описва мисленето им по следния начин: “Няма как да знам какво е обективно вярно, така че ще пренебрегвам фактите, защото никой не знае какво е наистина вярно.”
При тази ситуация не бива да ни учудва, че с фалшивите новини се занимават дори в британското разузнаване. Шефът на МИ6 Алекс Юнгер е на мнение, че силата на пропагандата в интернет е толкова голяма, че може да наруши суверенитета на всяка държава. В изказването му мнозина съзряват критика към Русия, откъдето се смята, че са дошли “големи порции информация” в подкрепа на Доналд Тръмп. Например това, че Мишел Обама е всъщност… мъж, или пък, че 33 души, свързани със семейство Клинтън, били умрели при мистериозни обстоятелства, защото имали някакви противоречия с демократичната инак фамилия.
В действителност голяма част от разпространяваните лавинообразно “новини” са очевидни фишеци, т. нар Clickbait. Целта е със сензационни заглавия и подбран текст бързо да се привлекат колкото се може повече потребителите. Актуален пример в това отношение у нас е информацията, че от БАН прогнозирали тази зима да е най-студената от 100 години насам. Само дето същото заглавие се появи и миналата и по-миналата година. Ако си поиграете с търсачката на Гугъл, лесно ще откриете манипулацията, която сайтовете правят, за да привлекат трафик. Същото е и със статията “Решено е! Канадци взимат златото ни”. Макар да е пусната за първи път преди близо три години, тя се тиражира през месец от анонимните медии и всеки път привлича подобаващо внимание сред аудиторията.
Друга сензационна новина, чиято достоверност е повече от спорна, се пръкна преди седмица (12 декември). Става дума за бомбастичното заглавие “Учен се обърна и изпя черната тайна на НАСА! Геноцид, България е в мерника!”. Зад него обаче се разказва как в продължение на 46 гoдини американците впръсквали литий в земната йоносфера. Целта на “владетелите на света”, според изданието, била да се създават маси от глупави роби, които дори не осъзнават своето пленничество. И прочелите я хиляди хора явно се връзват на подобни неща, защото бързат през социалните мрежи да информират своите приятели и познати за опасността.
Подобни “бомби” в новинарския поток са сравнително безвредни, тъй като все пак не водят до сериозни промени в нагласите на обществото, колкото и пъти да бъдат споделяни. Но заглавия като “Меркел подарява България на бежанците”, “Любимката на ГЕРБ, Сорос и психодесните вцепени света: “Ислямска държава” може да говори пред ООН, ако вземе властта“! или “Заформя се могъщ съюз, който смрази света! Ето срещу кого се изправят Тръмп и Путин”, имат съвсем друга сила. Създават настроения, привличат или отблъскват електорат, подбуждат конфликти… Особено показателен е примерът с бежанците и как крайнодесните и националистически формации се възползват от страховете на хората, тиражирайки изопачени или направо неверни факти. Може би най-фрапантният случай в това отношение е появилият се на 11 декември 2016-а клип с “бежанци, които вилнеят на коледен базар в Латвия”. Видеото набързо събра четвърт милион гледания и обиколи “българския” Фейсбук. Но когато се разбра, че случката въобще не е от Латвия и няма никакви бежанци, а са заснети размириците в Балтимор през 2015-а, интересът рязко спадна. Което не пречи обаче някои още да вярват, че са гледали клип от Латвия.
“Слуховете функционират като инфекция, особено когато са шокиращи. Хората са потресени и трескаво ги разпространяват, особено ако се доближават до тяхното мнение”, изтъква медийният експерт Бернхард Пьорксен. По “пързалката” се пуснаха дори сценаристите от “Шоуто на Слави”, които на 9 ноември тази година пуснаха в ефир видеоклип, показващ как жена слага допълнителни бюлетини в урна по време на избори.
Клипът бе представен като доказателство за извършени нарушения на парламентарните избори през 2014-а, но се оказа, че е качен в мрежата седмици преди този вот и от друга държава.
