Шампионката по биатлон вкуси паеля и местно вино за 80 евро, видя морж на живо, впечатли се от чистотата в испанския град

13-01-02-556_n-copy
Михайлова нарече Валенсия град мечта.

Републиканският шампион по ски биатлон и кореспондент на „Вяра” от столицата Богомила Михайлова обиколи за 2 дни пеш испанския град Валенсия. Там за първи път тя видя морж, белуга, и хапна оригинална испанска паеля.

13-01-02-54_n-copy 13-01-02-59852_n-copy

„Настанихме се в едно заведение, което беше почти празно, но на нас ни хареса. Поръчахме зеленчуци на скара, паеля със заешко и пилешко и бутилка бяло валенсианско вино. Това ни излезе доста солено – оставихме около 80 евро.

13-01-02-999_n
“Осеанографик” – това е най-големият аквариум в Европа.

13-01-02-13166_n

Интересното е, че в менюто на всяко заведение във Валенсия ще видите най-малко две цени за всяко ястие или питие и това не се дължи на грамажа. По-висока цена ще трябва да платите, ако решите да се настаните на масите на открито (почти всички заведения имат такива), докато в самото заведение цените са по-ниски.

13-01-02-163517_n 13-01-02-149_n-copy 13-01-02-512_n-copy

Направи ми впечаление, че в супермаркетите и по-големите вериги магазини алкохолът е много по-евтин от България. Уиски, което в България струва 40 лева, във Валенсия е 10 евро.

Поръчвахме си пици и салати и един обяд излизаше между 40 и 50 евро, в зависимост от това къде се намираме, дали в центъра на града, или в по-скромните ресторанти. В никакъв случай не мога да кажа, че е евтино, напротив – хората в града се оплакват, че няма работа и трудно успяват да преживяват.

Първите ми впечатления бяха опровергани, защото Валенсия на пръв поглед ми изглеждаше добре развита, ако говорим за инфраструктура, но и там има сериозна рецесия”, разказа Михайлова. Все пак тя нарече Валенсия град мечта. Впечатленията й от населеното място са, че то е изключително чисто, приветливо, със сгради в стила на романска, готическа и съвременна архитектура. Ето още от вълнуващия й разказ за пътешестивето:

„Настанихме се набързо и решихме да пробваме традиционната валенсианска кухня, а именно –паеля (paella), което означава „тиган“ на валенсиано (от латински patella). Но ястието е станало толкова популярно в испанския, че думата paellera сега се използва почти изключително за „тиган“, а paella – за ястието. Трите основни съставки на паелята са ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гаранира със зеленчуци и месо или морски дарове.

Първия ден посветихме на City of Arts and Science и плажа на Валенсия. Комплексът City of Arts and Science е архитектурното чудо на Валенсия, разположено в речното корито на река Турия. Създаването на комплекса е финансирано от правителството на Валенсия и реализацията му е ръководена от търговска правителствена компания.

Комплексът е изключително екстравагантен и необикновен, на нас ни изглеждаше като сбор от сгради, извадени от бъдещето. Вторият ден бе посветен на „Осеанографик” – това е най-големият аквариум в Европа. В този аквариум буквално сте на една ръка разстояние от морски и океански обитатели. За пръв път видях на живо морж (беше огромен), белуга и какво ли още не.

В билетчето влиза и безплатно шоу в делфинариума, а делфините са много атрактивни и добре тренирани.

Един от най-забележителните мостове е PUENTE L´ASSUT D´OR, който разделя на две части City of Arts and Science. Мостът е с внушителни размери. Плажната ивица е много дълга и широка, излишно е да споменавам колко беше чиста. Плажът е разделен от жилищната част с асфалтирана улица и озеленена алея. Тук, както и в целия град, също има специално място за спортуващи и велосипедисти. Пясъкът е много ситен (почти като прах) и мек. Водата на Средиземно море беше все още студена. Януари не е време за морски бани, но си топнах крака и в това море. Опитахме наливната испанска бирa, която по моето „експертно“ бирено мнение беше лека и пивка, много ми допадна.

Оказа се, че е традиция в испанските заведения да ви сервират освен това, което сте поръчали, и малка купичка с ядки (по избор на заведението) и панерче с хляб. Самите те не се калкулират в цената. Бакшишът за сервитьора по принцип е включен в цената на ястията, но ако сте доволни, може да оставите и допълнителен. Нещо друго, което беше типично, е, че почти всеки път картофките, като мезе за бира, се сервират с няколко вида сосове. Сервитьорът Хуан беше повече от учтив и като бонус ни донесе в чашки за текила нещо като ликьор, което според Марияно беше лимончело. Един чудесен завършек на втория ни ден.

Ден трети беше нарочен за шопинг, но аз удържах само два часа. Моя остатък от ден трети посветих на обиколка на централната част на града и парка „Турия”, както и на разходка по плажната ивица”. Ето какво представлява паркът „Турия” в реката Турия. „Реката минава през целия град – от единия до другия край, и би следвало да се влива в Средиземно море. Уви, през 1957 г., след голямо наводнение реката е изкуствено пресушена и само част от нея (в южната част на града) е все още пълноводна. От тогава е превърната в 10-километров парк, който е просто рай на зеленината, спокойствието и чистотата в сърцето на града.

Има безброй полянки с прилежно окосена тревичка, велоалеи, алеи за спортуване, беседки, фонтанчета, маси за тенис, игрища за тенис, баскетбол, футбол, маси за шах, места за пикник и др. Удобството стига чак до там, че на всеки 200—300 метра по алеите за спортуване има нещо като примитивни спортни уреди (за набиране, коремни преси и др.) и малки симпатични табели, които обясняват как се използва уредът. В единия край на парка почти до биопарка на Валенсия, има дори изкуствено езеро, в което плуват семейства патки. Просто се влюбих в това място. Направих си обиколка на града покрай и през парка. Ентусиазмът ми за пешеходна обиколка беше толкова голям, че вървях пеша до малкото пристанище на Валенсия. Последния ден посветих отново на Ботаническата градина, парка „Турия” и Parque de Cabecera. Кулите са остатък от старите крепостни стени на града и предназначението им е било да бъдат входа на Наполеон към града. От тях се открива гледка над централната част на Валенсия. Беше ми много тъжно да си тръгна толкова скоро от този град, но се наложи. Като най-сладко за накрая оставих да споделя впечатленията си от испанските бонбони – много по-добри от нашите са – с ароматни и неочаквани вкусове”.