Диана Дойчинова: В Индия само когато жената роди момче се счита, че прави “завършено ” семейство, родителите сватосват

 15936796_1172746126178254_9208389724108307525_o“Tова с кастите е сериозна работа в Индия.
Има си много стриктно диференциране. В много държави го има, но тук е официално. Хората се отъждествяват основно с това. Традициите се спазват доста стриктно, без идея от негодувание. Няма как да се премине от една каста в друга. Децата от малки са възпитавани да си знаят от кои са и да спазват обичаите. Разбира се, че със сигурност има и изключения и има хора, които се противопоставят на тази “несправедливост”. Но това значи, че са обречени да бъдат отритнати от най-близките си. Има и сериозни наказания, с които правосъдието даже не се занимава – това са кастови въпроси и родителите имат всички права. ” Това разказва една от най-големите пътешественици  Диана Дойчинова. Тя е успяла да се гмурне на дълбоко в живота на индийците и да отвори сърцата им за най- съкровените тайни.15823075_1172737969512403_5473393864387036287_n
“Класификацията е на 4 основни касти, но има и много други. Системата за йерархичното подреждане се нарича Варнас. Тя е в зависимост от професията и определяне на достъпа до богатство, власт, привилегии.. Като се започне от Брахманите, те са обикновено гурота и учени, духовни водачи, монаси, философи, светци…и се завърши с далитите, или така наречените недосегаеми. Защото никой даже не ги поглежда. Те вършат най-черната и мръсна работа…мисля, че може да се каже, че са със статута на животни…
Разказвам ви всичко това защото много ме вълнува тази тема, постоянно разпитвам хората за това. Напоследък се запознавам с много народ и те се радват, че се интересувам от техния произход и ми разказват с удоволствие. Не ми се ще да квалифицирам вярванията и начина им на живот. Все едно –
неразбираем е. Даже от едно семейство младоженци научих невероятни за нас европейците неща и се вкарах в някаква роля на слушател и те разказват ли разказват. Тези двамата сладури ги бяха срещнали 3 дни преди да се оженят. Разказват го с уважение към родителите си, че са преценили, че са подходящи един за друг. Друг случай с момичето, с което днес си направихме разходка из градините на едни бели, мраморни храмове с удивителна архитектура. Тя е завършила в чужбина, запознава се със състудент. Пламва любов необяснима. Кроят планове. На дипломирането идват родителите и, тя има неблагоразумието да представи момчето, което от горе на всичкото е и от друга националност! Те били потресени. Събрали и багажа, върнали я в Индия и след броени дни е била сватбата със съвършено непознат човек. Питах я дали е плакала, дали не се е опитала да им обясни. Каза, че им благодари много, че така са направили.
Човек трябва да знае от къде произхожда. Децата също не било добре да имат баща от друга вяра. Сподели също, че тук само когато имаш мъжко дете тогава семейството било “завършено” както се изрази. И че имали вече две момичета, тя е бременна в момента с трето. Притеснено и беше дали ще успее да направи завършено семейство…или ще трябва още веднъж да забременява. Попитах защо не си направи видеозон и така ще разбере. Тя каза, че вече си е правила, но имало много строг закон – било забранено да се казва пола на бебето…
Тя много ми разказва за кастите, за подразделенията им. За професиите, които имат отделните касти.
Беше спокойно, нямаше много хора вероятно защото е средата на седмицата. Когато се запътихме към входа където мъжът и щеше да дойде да я вземе тя сложи шала на главата и покри и лицето си. Защо – попитах недоумяващо. А тя каза спокойно: – Големият брат на мъжа ми е в колата също. Пред него и баща му трябва да съм с покрито лице. Питах я дали мога да напиша за това, тя само помоли да не споменавам имена. Разбирам.
Ето такива неща научих днес…
Денят беше слънчев и топъл, тревата мекичка като персийски килим. Загледах се след колата. Толкова смесени чувства бушуваха в мен, чудех се щастливи ли са тези хора. А ние, свободно мислещите европейци познаваме ли партньорите си като живеем с тях години преди да се оженим. Ако изобщо се стигне до там. В нейната каста няма мисъл даже за развод. Никога не се е случвало в рода. Няма негодувание срещу законите на дедите и.
Това ми е кармата, бяха последните и думи преди да се сбогуваме…”- заключава Дойчинова.