Зетят на собственичката на пекарна „Устрем” Р. Георгиев: При нас е чисто като в болница, най-вероятно е неомесено брашно
Владимир Якимов от Дупница намери парче с вид на мазилка в хляба си, докато се храни. Продуктът е закупен от голям магазин при гарата. Якимов купувал пакетиран хляб от една и съща марка от години. „Харесвам го и не сменям марката с друга.
Изпържих си яйца, нарязах си филийки и изведнъж устата ми се напълни с нещо като варов разтвор. Хем има миризма, хем хрупа, като че е пясък, хем има ужасен метален вкус и няколко дни не мога да се освободя от него. Хлябът е на дупнишката фирма „Устрем”, собственост на Йордан Костадинов и Елена Костадинова. Хлебопекарната им се намира на ул. „Венелин” в Дупница.
Смятам, че в Дупница и страната няма качествен контрол. Смятам, че производителите могат да си слагат каквото искат в храната, вдига се шум само ако стане нещо.
Варовият разтвор не може да попадне в хляба току-така и в никакъв случай от магазина. Като потребител просто съобщавам какво се върши. Някой трябва да вземе мерки, утре може и отрова да сложат. Вече какво ли не се продава, дори и стоки с изтекъл срок, дори и посоченият срок на годност не отговаря на истината, защото като отвориш храната, смърди. Ние вече не знаем какво консумираме”, каза Якимов.
Веднага се свързахме със собствениците на хлебопекарната. Оказа се, че Елена Костадинова е в болничен. Тя изпрати в редакцията на вестник „Вяра” зет си Росен Георгиев, който също работи във фирмата. Въпреки че той видя хляба и етикета, беше категоричен: „Това не е наше производство, прилича ми на черен хляб, а не на типов, какъвто ние произвеждаме. Няма откъде да дойде този варов разтвор в хляба ни. Опаковали сме стените с PVC плоскости, имаме окачен таван, подът е постлан с мраморни плочки, няма вар и мазилка никъде в цеха. При нас е абсолютно чисто. Възможно е да е неомесено брашно, сухо брашно. Работниците го ползват за ръцете си, а освен това с брашно посяват тестото, за да не се слепва. Възможно е да е останало брашно, завито с тестото. През ситото варов разтвор и мазилка не може да мине. Ситото е електрическо и то пресява брашното преди да започне да се меси. Освен работниците да са направили нещо, но не допускам, защото това са хора, които работят при нас от много години”, допълни Георгиев.
В редакцията на вестник „Вяра” Якимов и Георгиев разговаряха по телефона. Якимов беше категоричен: „Този етикет върху хляба, господине, се вижда ясно, хлябът е ваш. Ще ми се да ви го дам да го изядете, за да ви ръска между зъбите. Виждам, че сте въоръжен с хиляди оправдания. Имало сито за пресяване… Получавате чувалите с брашно, пускате ги в казана, месите и като падне по пода брашно, хоп при другото. Да не искате да кажете, че аз дойдох да хвърля варта в брашното? Настоявам да задъвчете хляба, за да видите дали това, което според вас е брашно, не хруска като пясък и мирише като масло за кола, а твърдите, че брашното се пресява. И искате да мълчим”, избухна Якимов.
За да се реши спора, редакцията на вестник „Вяра” ще даде парчето хляб за изследване. Нека лаборантите на ДВСКА се изкажат какви са микробиологичните показатели на хляба.
