В природата се срещат множество растения, които през вековете са заслужили славата на лечебни средства с магическо действие. Едно от тях е салвията – градинският чай. Древна галска пословица гласи: „Който в градината си отглежда салвия, нему доктор не е нужен”. Съгласно една сентенция, приписвана на знаменитата средновековна медицинска школа в Салерно (Италия), „няма от какво да умре човек, ако отглежда салвия в градината си” (Cur moriatur homo cui Salvia crescit in horto).
В древния Египет салвията е била почитана като билка, даряваща здраве, дълголетие и плодовитост. По време на война фараонът задължавал жените обилно да ползват салвията, за да увеличат плодовитостта си и спомогнат за попълване на човешките загуби. Изключителна популярност салвията имала и в древния Рим, където ѝ се приписвали множество лечебни свойства. Римлянките вярвали, че тя спомага за запазване на младостта и красотата. Неслучайно тя била наричана „билка на безсмъртието”. В Рим събирането ѝ било съпроводено със специален ритуал – пречистване с хляб и вино, бяла туника и боси, добре измити крака.
Лечебните свойства на салвията били известни на учените и лечителите на древността Плиний Стари, Гален, Хипократ, както и на знаменития натуропат – немския пастор Себастиан Кнайп. Хипократ наричал салвията „свещена билка” и я предписвал срещу широк кръг болестни състояния. За необичайните лечебни свойства на градинския чай говори нейното наименование – salvia, производно на латинската дума salvare, означаваща предпазвам, съхранявам. Любопитен факт е, че в много народи на салвията били приписвани сакрални свойства, вследствие на което тя била използвана в редица магически ритуали. Смятало се, че градинският чай съдейства за постигане на финансово благополучие и успехи в любовните отношения. Вярвали, че тя предпазва от уроки, спомага за изпълнение на желанията и за добиване на мъдрост и просветление.
Салвията (Salvia officinalis) е нисък (до 60-70 см) вечнозелен, ароматен храст от семейство Устоцветни (Lamiaceae). Има дървовидно стебло, меки, сивкаво-зелени листа и синьо-виолетови цветове. За нейна родина се приемат земите на Средиземноморието.
Известни са близо 900 нейни разновидности, но лечебни свойства имат само някои от тях –
мускатната, етиопската, испанската и лечебната.
Притиснат от множество болестни състояния – повечето от тях резултат от неприродосъобразния начин на живот, в наши дни се забелязва подчертана тенденция за обръщане на човека към онези безценни знания за целебните действия на природните средства, натрупани от нашите предци в продължение на хилядолетия. Подобно на множество лечебни растения с древна слава през последните години салвията стана обект на сериозни и задълбочени изследвания относно нейния състав и физиологично действие.
В листата на салвията са открити множество биологично активни вещества с многостранно физиологично въздействие – алкалоиди, биофлавоноиди, фитонциди, катехинови дъбилни и смолисти вещества, въглехидрати, органични киселини (урсолова, олеанолова, хлорогенова, фумарова), β-ситостерол, фитоестрогени, витамини, етерично масло, както и минерални вещества. Според китайските лечители салвията е най-богата на целебни съставки непосредствено преди цъфтежа.
Флавоноидите, известни още с наименованието витамин Р, са обширна група от над 6000 полифенолни съединения, на които се дължат оцветяванията на множество растения в диапазона от жълто през оранжево до червено и синьо.
Притежават мощно антиоксидантно действие, многократно (над 20 пъти!) усилват действието на витамин С,
способстват за придаване елестичност на капилярите и пр. В салвията са открити производни на флавоноидите с мощно физиологично действие апигенин и лутеолин. Фитонцидите на салвията действат губително на бактериите и гъбите, както и на туберкулозната пръчица на Кох. Тритерпеновата урсолова киселина се характеризира с широк спектър физиологични въздействия – антимикробно, противовъзпалително, хепатопротекторно, антиканцерогенно и имуностимулиращо. Доказана е и нейната способност да препятства развитието на атеросклероза, както и да контролира нивото на холестерола и глюкозата в кръвния ток. Съществуват убедителни данни и за съдействието ѝ за нарастване на мускулната маса, особено при възрастни хора, при които травмите поради недостиг на такава са често явление. Появиха се и изследвания, доказващи, че урсоловата киселина съдейства активно за намаляване на косопада и за растежа на космите на главата. Олеаноловата киселина, която е неин изомер, проявява мощно бактерицидно, антивирусно и съдоразширяващо действие, препятства спазмите на артериите, в т.ч. и коронарните, и потиска пристъпите на сърдечна аритмия. Хлорогеновата киселина се характеризира с антиоксидантно, антиканцерогенно и хепатопротекторно действие.
Доказана е и способността ѝ да понижава нивото на холестерола, както и чувствителността на „лошия” (LDL) холестерол към окисление, намалявайки по такъв начин риска от сърдечносъдови проблеми. Проявява и значителна активност срещу редица микроорганизми, например златния стафилокок, чревната пръчица и пр. Фумаровата киселина се характеризира с антисептични и антибактериални свойства. Чрез регулиране на абсорбцията на холестерола в чревния тракт бета-ситостеролът съдейства активно за поддържане на нормалното му ниво в организма. Установено е, че фитоестрогените, съдържащи се в салвията, имат сходен строеж и аналогично на женските полови хормони – естрогените, действие. Листата на салвията съдържат до 2,8% етерично масло, в което към настоящия момент са идентифицирани над 20 вещества – терпените туйон, цинеол, борнеол, линалол, салвин и пинен, глицериди на линоловата киселина, сесквитерпени и др.
Маслото на салвията е със силен, но приятен и оригинален аромат,
поради което широко се използва при производството на парфюми и козметика. В състава на етеричното масло на салвията с мощното си антибиотично действие се откроява салвинът. Съдържанието на етерично масло в лечебната салвия е най-високо по време на плодоносенето. Най-ценено и търсено е етеричното масло на мускатната салвия, което се извлича от цветовете на растението. Характеризира се с изключително приятен орехово-тревист аромат, превъзхождащ този на лекарствената салвия, поради което то се използва по-широко в ароматотерапията. Семената на салвията също съдържат редица биологично активни вещества – тлъсто масло (до 31%), съставено от триглицериди на киселините каприлова, палмитинова, палмитоолеинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, бегонова, арахинова, церотинова, лигноцеринова и др., фитостероли – кампестерол, стигмастерол, ситостерол и авенастерол и пр.
От векове отварата от градинския чай се използва като ефективно средство срещу безсъние, депресия, главоболие
и хронична умора. Подпомага мозъчната дейност, поради което се препоръчва и срещу деменция и болестта на Алцхаймер. Отварата се приготвя, като една супена лъжица сухи листа се залеят със 150 мл гореща вода и се оставят да киснат в продължение на 15 минути. След прецеждане се пият по 2-3 чаши дневно. При обилно нощно изпотяване се пие една чаша час-два преди лягане. Пресните листа на салвията се използват за външно приложение – за лечение на кожни заболявания, както и в кулинарията.
Освен чудодейна билка салвията е и красиво градинско цвете, пръскащо прекрасен аромат, заради което се отглежда от много любители градинари.
Източник: Животът днес
