Иманярските набези са един много сериозен проблем за цяла България, заяви директорът на Исторически музей – Петрич, Сотир Иванов. По думите му иманярската дейност и желанието за комерсиална печалба за сметка на общото историческо минало още преди години била изключително модерна и достигнала големи мащаби през 90-те години. „За съжаление в тази сфера глобализацията на света и възможността да продадете нещо в чужбина е много по-широка от преди, когато границите бяха затворени. В този смисъл Исторически музей – Петрич има няколко политики. Първата от тях е свързана с превенцията – когато ние, като общество, осъзнаваме значимостта на нашето културно наследство, то всеки един от нас по свой начин става пазител на това наследство, грижи се и създава онези условия, които не допускат грабителство. Тази превантивна дейност е изключително тясно свързана с археологическата дейност и експониране на Хераклея Синтика, защото обществото ще бъде заинтересовано от културното си наследство само когато го познава като свое собствено“, каза още Иванов пред фокус.
Той подчерта, че освен това всички обекти към Исторически музей – Петрич се охраняват, като се поддържа както жива охрана, така и видеонаблюдение на всички обекти извън града, които са Самуиловата крепост и Хераклея Синтика.
„Поддържаме контакти с хора по селата. Непрекъснато присъстваме в онези местности, които са свързани с някакво историческо наследство. Освен това правим теренни обходи и тук изключително важна е нашата съвместна дейност с Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН). Директорът на институцията доц. д-р Людмил Вагалински организира теренни обхождания. Както миналата година, така и тази ще бъдат проведени такива. Целта е да може да се запознаем с културното наследство не само в района на обектите, които охраняваме, но и на всичко онова, което е разположено на територията на община Петрич“, посочи Иванов.
Според него само по този начин ще имат възможността да вземат както превантивни, така и охранителни мерки за неговото опазване. „Радвам се, че в последните години абсолютно се вижда, че иманярската дейност се ограничава. Ако преди да започнем археологическите разкопки хълмът Джонков връх, където е разположена основната урбанизирана територия на Хераклея Синтика, и Червените скали, които са некрополът на античния град, представляваха „швейцарско сирене“, в момента заради видеонаблюдението и присъствието на охрана 24 часа, тази дейност е силно ограничена. Друга причина за добрите ни резултати по отношение на иманярските набези в района на Хераклея е и широкият туристически поток, защото няма как при условия, че обектът се посещава от повече 100 – 150 човека дневно от ранна сутрин до късно време, пред очите на тези хора да се извършва иманярска дейност“, коментира Иванов.
