Слабата съдебна система подкопава развитието на икономиката у нас и поставя страната ни редом до тези от Близкия изток и Африка. Това показва проучването “Икономическа свобода по света: годишен доклад 2017”, изготвено от канадския институт “Фрейзър” и представено у нас от Института за пазарна икономика (ИПИ). То представя картината през 2015 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.
Добрата новина е, че България все пак се придвижва с две места напред в класацията за икономическа свобода и заема 48-а позиция от 159 държави и територии, включени в изследването.
В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава спрямо миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта между развитите и развиващите се страни се свива значително.
Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции. Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Великобритания, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.
Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 държави. Представянето на държавите се измерва по скала от 0 до 10 т., като 10 т. е максималната икономическа свобода.
Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до по-високи доходи на човек от населението, по-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението, по-малък дял на хората в бедност, по-дълга продължителност на живота, по-добра защита на гражданските свободи и до по-голям икономически растеж.
Къде е България?
Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7.39 точки от максималните 10 (при 7.37 точки и 50-о място в миналогодишното проучване). Това отрежда на страната ни 48-о място между Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя.
По размер на правителството (7.01 т.) България получава максималните точки заради плоския данък, но общият резултат е намален заради големия размер на правителствените разходи и високото ниво на държавните трансфери и субсидии.
Най-ниска е оценката по отношение на съдебната система и правото на собственост (4.88 т.). Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за България за поредна година е за независимостта на съда – 3.37 точки от максималните 10.
Висока е оценката на България относно достъпа до сигурни и стабилни пари (9.36 т.). В тази категория страната ни от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията е ниска и дори отрицателна през 2015 г. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чужда валута.
По отношение на свободата на международната търговия (8.13 т.) резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на нетарифните ограничения.
В категорията „Регулиране на кредита, труда и бизнеса“ (7.57 т.) резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на възприятията за корупция.
Развитие на България
През 1990 г. резултатът на България е по-нисък от представянето последните години основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия.
Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода с присъединяването на страната към ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика.
Същевременно обаче, докато през 1990 г. в категорията “Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7.25 точки, стойността му рязко намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 г., няма никакъв напредък в оценката за функционирането на съдебната система и защитата на правото на собственост. Това ясно се вижда и от международния индекс “Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи преди няколко месеца.
Добрата новина е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-висок ръст на резултата в индекса в периода 2000-2015 година. Но докато Румъния вече е на 20-о място в света, слабата съдебна система в България все още задържа страната сред държавите от Африка и Близкия изток и подкопава развитието на икономиката, посочват от ИПИ.
