Главата горе, не бива да се отчайваме, съветва 30-годишният мъж
30-годишният Кирил Тошев, който прекарва детството си в домовете за деца, лишени от родителски грижи, по ирония на съдбата днес живее в изоставеното трудово-възпитателно училище в град Рила.
Кирил живее със социална пенсия от 240 лв. Казва, че му стигат и всичко си имал – и легло, и печка, и телевизор. Казва, че мечтае да си купи своя къщичка. „Да знам, че имам две стаи мои”, казва той. Кирил не е самотен. Има много приятели. „Като видях толкова малки хора – напълни ми се душата.
Приятелчетата – това са за мен майки и бащи, защото за моите и да думам… няма смисъл”, споделя той пред Би Ти Ви. Казва, че най-много иска да намери братята и сестрите си. „Наскоро разбрах, че имам”, споделя той. Мечтае и за свое семейство. „Ама първо искам да имам над главата си покрив за моите хора. Най-лесно е да създам семейство, ама трудно се гледа”, казва той. „Най-големият ми урок в живота е, като излязох от дома и ми дадоха съвет – вечно няма наготово. Донякъде са домовете. След това трябва да се справяш”, казва той. „Главата най-вече горе. Не трябва да се отчайваме”, завършва Кирил.
