Рилчани събират 45 600 лв. за войнишки паметник, Здравец и Александър Хайтови ваят монумент с бойно снаряжение от 2,3 м

Кметът Георги Кабзималски ще участва в представянето на проекта.

Получихме одобрение от кмета Георги Кабзималски, пиша и книга за рода си, обхващаша 3 века, каза Васил Кабзималски

 

Паметник на загиналите във войните ще бъде изграден в Рила. Идеята е на площад „Дружба” в планинското градче да бъде поставен монумент на български войник, висок 2,3 метра, с бойно снаряжение от 1916 г.

Здравец Хайтов

До статуята ще има три колони от черен гранит, върху които ще бъдат изписани имената на загиналите в Руско-турската освободителна война, Балканските войни и Първата и Втората световна война. Предвиден е и кът за отдих с тревна площ, чешма и масивни пейки, както и модерно осветление. За изграждането на паметника са необходими 45 600 лв., събирани чрез дарения.

Паметникът на загиналите във войните в Рила ще изглежда така.

Скулптурата ще изваят Здравец и Александър Хайтови – синовете на големия писател Николай Хайтов. Като цяло паметникът ще бъде изграден от две благоевградски фирми. Намеренията са строителството да започне през април и да приключи през есента на идващата година. Проектът ще бъде представен на среща в четвъртък, на която ще присъства и кметът на община Рила Георги Кабзималски.

С благородната и патриотична инициатива се е заел Инициативен комитет за изграждане на територията на Рила на войнишки паметник в чест и слава на загиналите жители от община Рила в Освободителната, балканските и световни войни. Решението е взето на общоградско събрание от 26.09.2016 г., на което за председател е избран Васил Кабзималски – бивш държавен служител на военни длъжности. Комитета представляват и Васил Атанасов – касиер, и Иван Начев – член.

„Първата фаза от изпълнението на проекта е изпълнена. Имаме план-програма със срок от 26.09.2016 до 26.09.2017 г., в рамките на която бе направено геодезично заснемане, изготвена бе документацията. Получихме и строително разрешение. Проектът е изготвен във Велико Търново от трима архитекти, главният от които е Николай Миладинов. Получихме одобрение от община Рила и кмета Георги Кабзималски, областната управа в лицето на областния управител Виктор Янев, Министерството на отбраната начело с министър Красимир Каракачанов. От министерството ни отпуснаха 8000 лв. и обещаха догодина да осигурят още 10-15 000 лв. Открита е банкова сметка за набиране на дарения от фирми, дружества, еднолични търговци и физически лица. Средства могат да се превеждат от цялата страна. Няма да бъде лесно, но ще доведем докрай започнатото. Длъжни сме в памет на хората, които са дали живота си за България. Молим населението на община Рила, както и сънародниците ни в страната и извън нея да ни помогнат. Дайте шанс на това добро дело. Без родовата и обществена памет националното съзнание е непълно и боледува. Това е моето верую, заради което работим за изграждането на паметника. Хората, които искат да помогнат, могат да звънят на тел. 0878/959-005”, обясни Васил Кабзималски.

176 са загиналите във войните от община Рила. Това са хора от Рила и селата Смочево, Пастра, Падала и несъществуващото вече Бозовая. 9 са загиналите опълченци, 100 са хората, дали живота си в балканските, а останалите – в другите две войни. Сред героите са Щерю войвода. Българин от Дебърско, Македония, участвал в опълчението, създал семейство в Рила, убит в Балканската война през 1912 г., който е бил личен приятел на Яне Сандански и Гоце Делчев. От по-известните в списъка е и Начо Величков-Шопчето – участник в Руско-турската освободителна война, бил е първият адютант на Александър Батенберг.

„90 от хората в списъка имат потомци в Рила. Искаме паметникът да се превърне в притегателно място за хората от Рила и туристите. Сега на 3 март няма къде да се поклоним, децата от училището няма къде да поднесат цвете”, допълни Васил Кабзималски. Председателят на комитета е на 79 г., с корени от Рила. Живее в Благоевград и има 45 г. стаж на държавни служби. Васил Кабзималски съобщи още, че пише книга за рода си – „Родовата памет на фамилия Кабзималски”, обхващаща 3 века.