Страната ни се нарежда на осмо място сред страните с най-широка употреба на антибиотици при животните
Българското месо е сред най-замърсените с антибиотици в ЕС. Това показва седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата за продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г.
В България на 1 кг живо тегло се падат средно по 121 милиграма антибиотик, с което се нареждаме на осмо място в европейската класация за най-широка употреба на антибиотици.
Преди нас с по-голяма употреба на антибиотици са Кипър с 434 мг/кг, Испания с 402 мг/кг, Италия с 322 мг/кг, Унгария с 211 мг/кг, Белгия със 150 мг/кг, Полша със 138 мг/кг и Португалия със 134 мг/кг.
В средата на класацията са Германия (97.9мг/кг), Франция (70мг/кг), Чехия (68.1 мг/кг).
Най-малко лекарства има в месото в Норвегия – (2 мг/кг), Исландия (5 мг/кг) и Швеция (12 мг/кг). В много страни с ниска употреба на антибиотици, каквато е Норвегия например, решението за ограничаването на консумацията на антибиотици от животните е било взето преди повече от 20 години, както става ясно от данните на ЕМА.
В България се отчита ръст на употребата на антибиотици от 92 мг през 2011 г. и 116 мг през 2013 г. до сегашните 121 мг през миналата година. В анализа на ЕМА обаче се посочва, че ниските стойности от предишните години се дължат на това, че отчитането на данните за продажбите е било доброволно и реално данните от 2013 и 2015 година се смятат за близки до реалното потребление.
Докладът отчита, че в борбата срещу антимикробната резистентност у нас са направени промени в законодателството, които затягат контрола върху употребата и изписването на антибиотици. Така например е заложен максимален брой антибиотици, които могат да бъдат включени в една рецепта, максимално количество от всеки антибиотик, което може да бъде закупено, както и максимална продължителност на приложението му.
В България най-голяма е употребата на тетрациклини, пеницилини, макролиди, сулфонамиди, флуорохинолони.
Основният извод от доклада е, че като цяло използването на антибиотици във фермите в Европа е намаляло, но и други държави, както България поради промени в отчитането в предишни години, са подавали неточни данни и затова тяхната интерпретация трябва да е внимателна.
“За да предотвратят инфекциите и да ускорят растежа на животните, фермите се застраховат и дават дори на здравите животни малки дози антибиотици”, коментираха от “Активни потребители” данните в евродоклада.
“Тези медикаменти са създадени за лечението на някога смъртоносните бактериални заболявания, но от години се използват безпричинно за превенция и профилактика на инфекции. Накратко – храната, която консумираме, се произвежда с големи количества антибиотици, а крайният продукт съдържа остатъчни количества от тях”, смятат от “Активни потребители”.
Фермери обаче отричат да прилагат безконтролно антибиотици и посочват, че продукцията им се проверява всеки ден и не се изкупува, ако е замърсена.
От Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) засега нямат позиция и се очаква да излязат с такава по-късно. Оттам коментираха неофициално, че не съществуват общи европейски норми за употребата на антибиотици при животните, тъй като всичко зависи от вида на животните, вида на прилагания антибиотик и т.н.
Проблемът с прекомерната употреба на антибиотици е, че по този начин бактериите стават по-устойчиви и резистентни на медикаментите. Това засяга както животните, така и хората, които консумират замърсено с антибиотици месо и това налага използването на все по-мощни антибиотици. Затова антибиотичната резистентност е призната като глобална заплаха, срещу която правителствата от цял свят набелязват и предприемат мерки. Смята се, че до 2050 година смъртните случаи от лекарствена резистентност могат от 700 000 сега да се увеличат до 10 млн. годишно.
