Животновъдите с най-много евросубсидии за инвестиции в стопанствата

Повече от година фермерите чакат класирането по втория прием от 2016 г.

 

Животновъдите са взели най-много европейски субсидии за инвестиции в стопанствата (подмярка 4.1) – над 150 млн. лв. Производителите на плодове и зеленчуци са получили над 136 млн. лв., следвани от биопроизводителите – близо 133 млн. лв. Това показва анализът на фонд “Земеделие” на данните до момента.

Мярката за инвестиции в земеделски стопанства е една от най-атрактивните за фермерите. До момента по нея имаше два приема през 2015 г. и 2016 г. По първия прием са подадени 3362 заявления за подпомагане, а размерът на заявената финансова помощ надхвърляше над 4 пъти определения бюджет – 1.2 млрд. лв.

Към края на септември 2017 г. по подмярката са сключени 939 договора по първия прием, по които одобрената субсидия е над 365.7 млн. лв. Най-много проекти са одобрени в областите Пловдив (298), Плевен (240) и Бургас (226), а най-малко в област Смолян (7), показват данните на ДФЗ.

През есента на 2016 г. по подмярката беше отворен втори прием със субсидия за 237 млн. евро. По него отново бяха подадени над 3000 проекта, но до момента все още не са класирани. Не е нормално повече от година да не е ясно кои проекти ще получат финансиране, заявиха от Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП).

С тези два приема средствата по най-атрактивната мярка за фермерите от този програмен период бяха изчерпани – общо 387 млн. евро.

Тази година е първата нулева година по Програмата за рзвитие на селските райони, по която не е отворена нито една схема за кандидатстване, казаха от БАКЕП.

Няма яснота и за следващата година. Индикативният график за прием към момента все още не е публикуван, защото не е одобрен от Министерството на земеделието и храните. Така Програмата за развитие на селските райони остава към момента единствената без ясен график по кои мерки ще има прием през 2018 г.

Общо безвъзмездната европейска помощ по мярка 4 – инвестиции в материални активи, е над 613 млн. евро, от които до момента са договорени 325 млн. евро, показват данните на ДФЗ.

Освен инвестиции в стопанствата (подмярка 4.1), която е с изчерпан бюджет, останалите подмерки са инвестиции в преработка на селскостопански продукти (подмярка 4.2) и инвестиции в инфраструктура (подмярка 4.3).

През октомври директорът на дирекция “Развитие на селските райони” в земеделското министерство Антон Аспарухов съобщи, че се водят преговори за прехвърляне на средства от подмярка 4.3 към 4.2, за да се подкрепят повече проекти и да се достигне изпълнение на междинните цели. С днешна дата обаче той вече не е на този пост и не е ясно какви са плановете на земеделското министерство.

По неофициална информация Аспарухов е отстранен, защото все още не е приключило класирането на проектите по втория прием по подмярка 4.1 и по подмярка 4.2, което е създало напрежение в бранша, както и липсата на яснота какви мерки ще бъдат отворени през следващата година.