На 4 г. започнах да рисувам коне по стените на родната ми къща в Сандански, изкуството тече по вените ми, призна художникът
Санданският художник Николай Делиянев, който живее и работи в Рим, ще представи своя изложба на 1 декември в Galleria Pilgezentrum в италианската столица. Той е носител на много награди и отличия. На изложбата ще бъдат показани последните творби на художника, характеризиращи се с вибрации и триизмерност. През следващата година ще направи изложба и в Сандански. Делиянов даде специално интервю за в. „Вяра”.
Николай Делиянeв е роден на 29 октомври 1973 г. в град Сандански. Учил е изобразително изкуство в художествената школа “Св. св. Кирил и Методий” в Благоевград. Живее и работи в Рим. Във Вечния град среща художника Wilmer Herrison, с когото разговаря и учи зa кинетичното изкуство. Венецуелският художник му преподава история на изкуството. В Рим българинът изследва изкуството, а голямото търсене провокира творчеството му, в което осезаемо присъства религията. През 2010 г. прави картината, която остава за постоянно в църква в италианската столица. Зад гърба си има няколко изложби. През 2015 г. участва в Националния конкурс за живопис Premio Silver 2015. Същата година получава абсолютната награда на седмото издание на конкурса „Нарни”. През 2015 г. прави изложба на 12 произведения в Fragrance St. Peter Hotel, представя експозиция в известния културен център „Текла” в Неапол, представя и колекцията „Разпятие Христово”, която остава за постоянно в църквата „Сан Паоло” в Рим. Делиянeв е дарявал картина на папа Бенедикт ХVІ, за да покаже единството между католицизма и източното православие.
– Г-н Делиянев, доколкото разбрах, рисувате от 4-годишен, помните ли първата си рисунка или картина, какво представляваше?
– Започнах с рисуването, когато бях 4-годишен, а може би и по-рано. Първо рисувах коне в родната ми къща в Сандански, като един вид стенопис или фреска. Забелязвайки любовта към молива, моят дядо Aсeн ме оставяше да развивам моето въображение и създаването на тези коне, които галопираха по белите стени, даваха един странен графитен ритъм.
– Разкажете за своето изкуство, какви картини рисувате, какво Ви вдъхновява?
– Изкуството е винаги вътре в мен, тече по вените ми, но когато духът ми се изпълва с емоции, то израства с много „светлини” и идеи, които аз прилагам с цветовете върху платната като един специален допир, който създава живот в картината.
– Как се запалихте по рисуването – дарба ли е то, или някой Ви насочваше към изобразителното изкуство – може би родители, учител?
– Moят артистичен живот премина през всичките техники на изобразителното изкуство, учих се от картините на Леонардо, Рафаело, Караваджо и много други италиански ренесансови xудожници, обичах също Делакроа, Веласкес, Жишкин, Владимир Димитров-Майстора и много други големи „учители”, или казано на италиански, maesti dell’arte. Исках винаги да обогатявам моя творчески дух. Постепенно преминах към периода 1900-1950 г., когато в изкуството можеше да се експериментира. Обичах това, че всяка епоха създаваше нови погледи и нов вид изкуство, един вид развитие на човека и на света. Аз винаги казвам, че светът е създаден от Бог и всичко останало от изкуството, всяка частица около нас е изкуство.
– Как се озовахте в Италия, откога сте там, труден ли беше пробивът?
– Винаги съм искал да отида в Италия, за да докосна творчески и духовно големите създатели на класическото изкуство, и много се радвам, че в люлката на изкуството получих премии, критики и награди за моя стил, който е ориентиран към стила „оптика арт”, oптично изкуство. То кара зрителя да почувства вибрацията, трептенето и живота в картината, нарекох го „Вибрацион Арт”, съчетание между осъзната геометрия и цветове, създаващо особено чувство за обем, огледалност и енергия.
– Зад гърба си вече имате няколко изложби? Прочетох във Ваше интервю, че преди да започнете да рисувате една картина, винаги се прекръствате и това Ви помага, по какъв начин Ви помага вярата?
– Мои картини има във всички колекции – в Карибите, Париж, Германия, разбира се, в Италия и България. Неотдавна моя картина беше изложена в гр. Нептун (на 50 км от Рим), в крепостта „Сан Галло”, избрана от 700 интернационални творци, откриването беше на 9 септември. Също така на 1 декември в центъра на Рим, до Моста на Ангелите (Castel Sant’Angelo), в 17 чаca ще бъде откриването на моята втора изложба, където зрителите ще имат възможността за контакт с уникатите, създадени с геометричната техника, и класическото иконно изкуство – „Разпятието на Исус” и иконата „Умиление” и благодарение на отец Емил Ангелов ще бъдат предоставени на галерията, той е отговорник на църквата. Между тях ще е и колекция на 8 кaртини с размер 80×80 cм, получават се 3 oсмици (888), това е номерът на Исус, всичко е свързано с религията, нищо не е случайно. В близките месеци предстои изложба в хотел „Св. Никола” в гр. Сандански. През март 2018 г. ще открия изложба в хотел „Сандански”.
– Често ли идвате в България и в родния си град Сандански?
– Mного съм привързан към България и специално към гр. Сандански, когато намеря свободно време, винаги отскачам. От България черпя много вдъхновения, първите ми стъпки са в художественото училище в родния ми край, в България.
Спомените са много важни, в настоящето се твори, но всичко е в бъдещето, това е моята вяра.
Сайтът на Николай Делиянев: www.nikolaydeliyanev.wordpress.com
Снимките:
Николай Делиянeв
Творби на художника в стил „оптика арт”
Икона
„Разпятие Христово”
Художникът с Теодосий Спасов
С посланика на България в Рим Марин Райков
С художника Греди Асса
С фронтмена на ФСБ Константин Цеков
