Инж. Любчо Луков изпрати открито писмо до „Вяра“, в което разказва: „Три месеца шефът на правната комисия Данаил Кирилов отказва да даде вх. номер на предложението ми да отпадне ал.7 от чл.14 на Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. Тази ал.7 гласи: „Решенията на Поземлените комисии (по този член) са необжалваеми.“ Но тя противоречи на Римската и Орхузката конвенция на ЕС, според които: “Всички административни актове, издадени на територията на ЕС, могат да бъдат обжалвани по административен и съдебен път”. А според чл.5, ал.4 от Конституцията на Р. България, когато има противоречие на вътрешното право с европейското, предимство има европейското.
Редно е всеки български гражданин да знае това. Нашите съдилища категорично спазват това правило. Натрупана е голяма съдебна практика по този въпрос, която касае също ЗУТ и др. закони. А тъй като възстановяването по чл. 14 на горите и земите от горския фонд вероятно не само в Самоковска община бе отказано хептен перверзно, както от т.н. Областна комисия по чл.14 от ЗВСГЗГФ, така и от Поземлената комисия с мотива, че:
“Не са останали гори и земи в частния горски фонд в землището на с. Долни Окол например, а в действителност, както е видно от докладите на горските стражари от 1938 г. (намиращи се в ЦДА) във всички землища са останали предостатъчно гори и земи в този фонд. За с. Долни Окол те са над 8000 дка.
Цифрата се получава, като от общия брой гори в дадено землище според докладите на стражарите или според данните на лесничействата се изваждат общинските и държавните (където е имало такива).
Предполагам, че по същия перфиден начин са прецакани всички заявители на гори по чл. 14 в страната. Така че всички неудовлетворени имат право да обжалват решенията на Поземлените комисии по този член (с унищожени или изгубени документи). Те са ОБЖАЛВАЕМИ, независимо дали Данаил ще даде вх. номер, или не, дали ще внесе предложението ми в пленарната зала и дали НС ще го гласува, или не. От момента на ратифицирането на двете конвенции ал.7 ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА в правния мир, та ако щат, всички депутати заедно да играят Дайчово хоро на самоковския площад, който впрочем носи името на Паисий Хилендарски, роден до Самоков и погребан в гробницата на черквата „Свети Никола“.
Предложението ми от 2014 г. до бившия президент Плевнелиев за радиовъглеродно датиране и ДНК сравнение на останките в гробницата с живи представители на Зографския род от с. Доспей за разлика от това до Данаил, получи вх. номер от неговата канцелария, но практически действия не бяха предприети. Но това ще бъде тема за следващ разговор, в който ще представя и оригинален документ за това, че Самоков също като Банско е град в „славной земли Македонстей“, според автора на първия самоковски препис на „Историята“, преписван в присъствието на великия Паисий. И нещо повече, самоковски търговци са основали Благоевград под името Самоковска Джумая. Чух го преди време по Радио София от тогавашната шефка на Историческия музей в Благоевград. Така че самоковецът Паисий също е македонски българин, което досега беше истинският мотив за лансирането на Банско като „родно място“ на Паисий. В 1761 г. Лаврентий става игумен на Хилендар, но Паисий го напуска, отвратен от непоносимите условия за неговата работа“, написа инж. Любчо Луков.
