Бащата на фармацевтката Мария Попова е рисувал 21 пъти Рилския манастир, младоженци се разплакали на негова творба
Художникът Иван Попов от Дупница, баща на известната фармацевтка Мария Попова, готви юбилейна изложба с икони и живопис за 85-ата си годишнина, откриването е на 20 декември.
Иван Попов е дългогодишен учител. Роден е в с. Михайлово, Врачанско, през 1933 г. Завършил е Учителския институт в Дупница през 1954 г., същата година сключва брак с Надежда Томова, а есента заминава войник.
Най-напред учителства в Смочево и Брежани, след това 7 години е директор на училището в Пороминово. През 1965 г. е назначен за зам.-директор на ОУ „Христаки Павлович“. Властите в Пороминово обаче не го освобождават и той се принуждава да започне работа във военно поделение. От 1969 г. е средищен директор на училищата в община Мурсалево, където работи до 1980 г. След това до 1992 г. е директор на Обредния дом в Дупница. До пенсионирането си през 1994 г. е снабдител в аптеката на неговата дъщеря Мария Попова.
От около 25 години рисува активно. Определя творчеството си като реалистична живопис. В пейзажите представя сюжети главно от планината Рила – Рилския манастир, Рилските езера, хижите в Рила, от гр. Дупница, от реките Отовица, Струма. Картини с обекти от Дупница (най-вече Часовниковата кула) и Рилския манастир, се търсят и купуват често от българи, живеещи в чужбина. А пък едно пътуване до родния му край го зарежда с впечатления и той посвещава някои картини на м. Златията, на р. Огоста, на бащиния си дом, който отдавна тъне в руини.
От около 5 години влага нови идеи и така обогатява творчеството си. Прави творби в духа на сюрреализма, но не спира да експериментира и с нови техники.
- Вие сте били дълги години учител, а след това и директор на Обредния дом в Дупница, какво Ви насочи към изобразителното изкуство?
- През целия си живот съм обичал изкуството и винаги съм рисувал. Като директор съм преподавал на учениците в 7. и 8. клас рисуване. Бях подготвен теоретически, посещавал съм художествените галерии в големите градове на страната. С учениците в Мурсалево сме били на екскурзия в Ермитажа в Петербург, посещавали сме галерии в Берлин, Прага, били сме Букурещ, Кишинев, Одеса, Москва и Болшой театър. Семейно съм пътувал до Гърция и не пропусках да видя там културните забележителности, така че живея с изкуството…
- Защо преди 17 години решихте да отворите своя галерия?
- За да могат гражданите да прекарат някоя и друга минута с изкуството и да получат повече радостно настроение.
- С какво галерията разнообразяваше културния живот на града?
- Галерията имаше своето място в културния ни живот. Това бе единствената частна галерия, просъществувала от 2000 до 2013 г. За този период са продадени стотици платна и други художествени предмети. Представил съм 12 самостоятелни изложби и имам 3-4 участия в общи такива, което не може да не окаже позитивно влияние в града.
- Какви хора си даваха среща в галерията Ви?
- Още от началото галерията се превърна в своеобразно място за срещи и разговори между творци от региона. Мога да спомена Крум Кафеджийски – литератор, бивш учител в гимназия „Христо Ботев“. Той бе винаги до мен като рецензент и ме представяше при откриването на самостоятелните ми изложби. Умееше да прави добри анализи на картините. Друг мой приятел бе Симеон Марков, преподавател в Учителския институт в Дупница по металообработване. Той ме въведе в технологията на металообработването, научи ме на коване на свещници, полилеи, фризове и др. от мед и желязо.
През тези 13 години галерията се превърна и в място на срещи и беседи с много творчески личности. Тези творци потвърдиха своята съпричастност към това, което правя, като ми подаряваха свои творби – най-вече книги. Това са: краеведът Иван Хаджийски, Крум Чивиев, Тихомир Меджидиев, Магдалена Вучева, Димитър Киров, Никола Бучов, Райна Маргина от Сапарева баня, автор на стихове за деца („Незабравка“), Борис Миланов – бивш инспектор просвета (автор на „Размисли“), Витан Барашки от Враца, Алекси Тасев, детският поет Богомил Бояджиев, Станка Равелова, Даниела Тренкова – Банева, Александър Везенков, Аспарух Бошов, Иван Кацаров, Мариан Радославов, Стоян Драганов Динев, Темелаки Детински, Георги Чамкорийски, Мария Грънчарова. Не мога да не спомена и Андрей Севдин – дългогодишен уредник на общинската галерия, с когото имахме огромно уважение. Искам да изразя моята признателност и уважение към тези творци. Техните имена трябва да бъдат споменати, защото имат значителен дял в културата на Дупница. Някои от тях вече не са между нас, затова поклон за творчеството, което са създали!
- Имате ли интересни случки, свързани с галерията?
- Имаше случай – родителите на младоженци решили да им подарят платна със забележителни обекти от родните им места – съответно Стария Пловдив и Рилския манастир. За целта посетиха и галерията ми и закупиха картина. Разбрах по-късно, че когато младите получили картината с манастира, се прегърнали и заплакали.
Рисувал съм Часовниковата кула 12 пъти, една от тях е купена за вицепрезидента Ангел Марин, а Рилският манастир – 21 пъти. Картина с изображение на Светата обител е изпратена в Москва, а друга – в Ню Йорк. - Липсва ли нещо на града днес в културно отношение?
- Би било добре да има постоянна картинна галерия.
- Има ли Дупница необходимост от клуб на художника или на ХТИ?
- Както в миналото, така и сега – имат такава необходимост.
- През декември предстои Ваша юбилейна изложба. С какво ще ни изненадате в нея?
- Смятам да представя картини – реалистични и икони. Заповядайте на 20 декември в галерия „Околийска къща“, когато е откриването.
