“Решението на общинските съветници за преструктуриране на общинската болница на практика означава закриването и. В ход е тотално заграбване на общинската болница и всичко това ще доведе до принудителна абдикация на персонала и ликвидиране като цяло поради тежка несъстоятелност. Всичко е пари…носи се слух , че сградата на Военна болница е вече продадена…за това е цялата дандания, невъзможно е преместване на операционния блок в Транспортна болница…Там нито има място, нито условия. А за нов скенер са нужни поне 4-5 млн. лева, дори и втора употреба…И втората стъпка – пренасочването /принудително/ на пациентопотока към частната болница на Ени Лефтеров.” Това написаха лекари от общинската болница до редакцията ни. Те помолиха имената им да не бъдат огласявани в момента, но ако не се стигне до консенсус ще излязат на протест.
Според директивата ортопедията трябва да премине към хирургията, АГ да стане първо ниво, администрацията да се премести в терапевтичния блок. Сред мерките са и прекратяване на договорите на охраната и гражданските договори за дублирани дейности. Според одиторите и съветниците е наложително преместване в сградата на терапевтичния блок, която ще бъде напълно достатъчна за 96 легла, и така ще отпадне необходимостта от изграждане на нов блок. Това каза от микрофона на последната сесия бившият зам. управител на болницата д-р Кирил Кирилов.
Съратникът на вечният зам. управител и съветник д-р Крум Бонев посочи още, че това е достатъчно да се изпълни, без да се намесва прокуратурата. Двамата, заедно с бившият управите Любомир Таушански оставиха над 1 200 000 лв дългове, но си направиха частен медицински център в града.
Мария Иванова бе единственият кандидат, след като на ноемврийското си заседание ОбС принципно гласува в лечебното заведение да има прокурист. Тогава в залата бе Александър Иванов, който възнамеряваше да заеме позицията, а съветниците настояваха да има повече кандидати и по-голям избор. Одиторката бе предложена от управляващите в лицето на съветника от ГЕРБ Йордан Йорданов.
Определянето на прокуриста и темата за болницата за пореден път предизвика дебат. След като Мария Иванова се представи и стана ясно, че ще съвместява длъжността с другите заемани позиции, социалистът Георги Пехливански попита как ще успее да се справи с многобройните си задължения. Щом се кандидатирам, значи съм разпределила времето, с което разполагам, отговори Иванова. Тя помоли и за търпение, тъй като познава болницата само от Търговския регистър и публичните сайтове, „нещата не се случват с магическа пръчка”. Председателят на местния парламент Емил Гущеров и юристът Милен Попов допълниха, че с нея ще бъде сключен договор за управление без фиксирано работно време.
Хайде да не слагаме каруцата пред коня. Не назначаваме още един служител в болницата на заплата, а лице с вменени от нас ангажименти. Ние търсим определени показатели и резултати и трябва да заявим какво искаме. Нека в тази посока да вървят нещата, намеси се кметът Методи Чимев.
Думата взе и д-р Пламен Соколов, който подчерта, че проблемът на болницата е „тежкото преплитане между публичния и частния интерес”. Ортопедът и бивш кмет на Дупница посочи: Ножът е опрял до кокала и трябва да кажем истината – в болницата има хора, които работят за личния си интерес. За да се стъпи на чисто, на следващата сесия ще направя писмено предложение ОбС да реши официално да бъде сезирана прокуратурата. Коментираме дълг от 2,5 млн. лв. на болницата, може да са по-малко или повече.
„ГДБОП и ДАНС да се сезират”, от място репликира д-р Кирил Кирилов от ЕНП.
Костадин Костадинов (ОДБ) подкрепи Соколов. Аз съм изумен. Наскоро разбрах, че в болницата работи д-р Милан Миланов, той е като Чирков, светило, а никъде не се чу, че вече е в болницата. Чу се обаче, че много-много не идвал, а ползвали само дипломата му. Това е абсолютна безстопанственост и ако Недин я е допуснал, трябва да бъде подведен по наказателния закон. Идвал ли е този лекар в болницата, колко пари е получил, попита Костадинов. Съветникът настоява до 31 януари прокуристката да представи ясна и точна статистика за приходите и разходите на лечебницата.
Общинските съветници приеха и мерките, които трябва да бъдат предприети за стабилизация на болницата в 6-месечен срок от управителя и прокуриста. В доклада на комисията, извършила одит по най-важните показатели, са набелязани 14 мерки. Доклада прочете д-р Кирилов, като в одита са участвали и колегите му в местния парламент Димитър Крекманов, Станислав Павлов, Ивайло Шаламанов и Емил Христов. Те установили, че процентът на използване на леглата е нисък – 43% за хирургичния блок, 68% за терапевтичния, а за ортопедия и АГ процентът е по-нисък. „Болницата получава пари от здравната каса за 96 легла, а в отделенията са над 180. Всичко над този лимит не се плаща. Така че трябва да бъдат направени някои корекции в отделенията, а фонд „Работна заплата” да бъде до 60% от приходите”, обясни д-р Кирил Кирилов. Според комисията ортопедията трябва да премине към хирургията, АГ да стане първо ниво, администрацията да се премести в терапевтичния блок. Сред мерките са и прекратяване на договорите на охраната и гражданските договори за дублирани дейности. Според одиторите е наложително преместване в сградата на терапевтичния блок, която ще бъде напълно достатъчна за 96 легла, и така ще отпадне необходимостта от изграждане на нов блок. Кирилов посочи, че това е достатъчно да се изпълни, без да се намесва прокуратурата.
Костадин Костадинов, който е изпълнителен директор на частната болница при Ени Лефтеров отбеляза, че преди 2 години в болницата са работели 330 човека, а сега те са 300. Съветникът, както и други от колегите му, смятат, че разходите трябва да се свиват още. Кметът Методи Чимев пък бе категоричен, че болницата има възможност да увеличи приходите си и трябва да се мисли в тази посока. Подкрепи го д-р Матей Попниколов, който заяви, че болницата има потенциал да увеличи месечните приходи с 60-80 000 лв. Приходите може да се увеличат, но определени хора не искат. Ако се направи болнична аптека, ще постъпват поне 20-30 000 лв. на месец. Възможности има и в доболничната помощ, вижте медицинските центрове какви приходи имат, 40-50 000 лв. месечно могат да се изкарат. Проблемът е в това, че се работи едновременно и в частните, и в държавните и общинските структури. Не може едновременно да работиш и в „Пепси-кола”, и в „Кока-кола”, заяви бившият шеф на ОбС-Дупница и на РЗОК – Кюстендил.
Димитър Крекманов посочи, че напоследък от ръководството на болницата са намалили разходите и даже има минимална печалба. Приходите са акумулирани от повишаването на нивото на компетентност на едно от отделенията до второ. Както писахме, и на предишното заседание бе отбелязано, че има стабилизация, но без да се отчете фактът, че предстои увеличение на разходите за отопление през зимните месеци.
ВЯРА Е ГОТОВА ДА ДАДЕ ДУМАТА НА ВСЕКИ В ИМЕТО НА ИСТИНАТА И НАРОДА!