Уникална възстановка: Над 1000 души посрещнаха майор Орлински и освободиха Дупница от турско, танцьорът Влади Христов и поп Бошняков поведоха шествието, кметът на Бистрица К. Огненски запаса пищов

 

Кметът Чимев: Дупничани получиха късче духовен климат от миналото на града

Над 1000 души се събраха на уникална възстановка за 140-годишнината от освобождаването на Дупница, като кметът на село Бистрица Кирил Огненски развя знамето на свободата, наметнат с ямурлук и запасал пищов в пояса.

Кметът Методи чимев и зам.-кметът Крум Милев
1. Зам.-кметът Милев с К. Огненски

Шествието на свободата, разиграно на 14 януари, върна Дупница към съдбовните моменти от освобождението на града от турско робство през далечната 1878 г. Над 100 участници и около 1000 зрители се включиха в първата възстановка на посрещането на майор Иван Павлович Орлински и неговия ескадрон и се потопиха в атмосферата на най-голямото събитие в историята на града.

Майор Орлински (Влади Христов) целува кръста.
Близнаците Иво и Стаси от състава на Воин Войнов

Вестта за пристигането на освободителите разгласиха група деца от ФТА „Актавис”. „Идат, идат”, тичайки, викаха малчуганите, пременени в национални носии, след което в района около „Акад. С. П. Корольов” (Механото) се разнесоха възгласи  „Ура-а-а!”. Майор Орлински, в чиято роля бе танцьорът Влади Христов от формацията на хореографа Воин Войнов, и войниците му бяха посрещнати от танцьорки от „Актавис”. Чаровните момичета поднесоха хляб, вино и цветя на освободителите, а за коня на Орлински имаше специален венец от чемшир.

Хор „Св. Иван Рилски” изпълни патриотични песни.
На паметника на опълченците в центъра на града бяха поднесени венци от името на община и ОбС-Дупница и община Сапарева баня
Съставът на Иван Начов

Току-що слезли от конете, воините бяха посрещнати от петима свещеници начело с отец Костадин Бошняков, останалите участници във възстановката – кметът Методи Чимев, зам.-кметът Крум Милев, депутатът Радослава Чеканска, кметът на Сапарева баня Калин Гелев и неговият заместник Славчо Коларски, граждани. Срещата и диалогът на Орлински и поп Христо Сакелариев, в чиято роля бе отец Бошняков, бяха точно такива, каквито колоритно ги е описал очевидецът Никола Лазарков в своите „Спомени отпреди и след Освобождението”. Свещениците, придружени от свои помощници с хоругви, огласиха района с „Многая лета”.

Дупничани извиха хора.
. Р. Чеканска и Крум Милев

В шествието, започнало на кръстовището при Рибарника, бяха представители на „Патриоти Дупница”, облечени и въоръжени като въстаници, танцьори от състава на Кирил Амбарков, музиканти от състава на сапаревобанеца Иван Начов, специално костюмирани възрастни и деца.

Първата спирка на множеството след посрещането бе пред паметната плоча на майор Орлински на едноименната улица в кв. „Спартак” (Горна махала), където с изпълнения на патриотични песни се включи Мъжкият хор „Св. Иван Рилски”, дирижиран от Таня Камбурова, а кметът Чимев и неговият заместник Милев поднесоха венец. „Съдбата на майор Орлински е такава, че той остава свързан завинаги с България. Няколко месеца след като е освободена Дупница, той умира от тиф и е погребан в двора на църквата „Света Богородица” в Благоевград”, посочи директорът на Общинския исторически музей Анелия Геренска.

Шествието продължи по улица „Николаевска” и завърши на площада пред Дома на техниката.

„14 декември 1878 г. е преломният момент в историята на нашия град. Преди 140 г. на днешния ден Дупница започва нова страница в своето летоброене. Преди 140 г. от днешния ден град Дупница започва да твори своята нова история на модерен и свободен град, част от свободна България. Преди 140 г. дупничани посрещат тържествено ескадрона на майор Орлински, чрез който олицетворяват свободата. В драматичните и тревожни декемврийски дни на 1877 г. дупничани преживяват чудото на Коледа. За една нощ многобройната турска армия, отстъпваща от София, заедно с почти цялото мюсюлманско население, напуска града. Дупнишките първенци и архиереи, проявявайки политическа мъдрост и далновидност, създават граждански комитет, който взема първите управленски решения, за да осигури живота и имота на населението. Гражданският комитет изпраща делегация за връзка с руското командване, за да настъпят към опразнения град и официално да го присъединят към освободените вече български земи”, каза кметът Чимев. Той допълни, че през далечната зима на 1878 г. Югозападът не попада в зоната на активни бойни действия. „Дупница и регионът остават в периферията на настъплението на руската армия, но дупничани не остават встрани от битката за свободата на отечеството. Десетки са будните синове на Дупница, които поемат пътя на доброволци и се включват в редовете на българското опълчение. Те правят своята саможертва пред олтара на свободата, а оцелелите отдават силите си в изграждането на нова България и на родната Дупница”, каза градоначалникът. Чимев честити празника на свободата и отбеляза: Днес дупничани получиха късче духовен климат от миналото на града. Посланието на кмета бе: „Нека не забравяме историята си, да знаем, че дупничани винаги са били свободолюбиви и никога не забравят своите исторически личности и герои”.

На паметната плоча на опълченците бяха поднесени венци и цветя от името на общината и Общинския съвет в Дупница, народния представител Радослава Чеканска и община Сапарева баня. Отслужен бе и водосвет.

„Участвал съм и в други спектакли на ансамбъла. Бил съм и хайдутин, и турчин, имал съм много роли и сега не ми беше трудно. Впечатли ме това, че хората се радват на възстановката. И не само се радват, но и помагат на нас, танцьорите. Без да са танцьори, те облякоха носии и се включиха във възстановката. Лично 10 мои приятели бяха с носии”, каза Влади Христов, който бе в ролята на Орлински.

„Точно за една седмица се подготвихме, времето беше много малко, но се надявам да сме се справили. Доста отне възстановката с руските войници, а най-трудно бе осигуряването на униформите на войниците. Надяваме се това да стане традиция. Чувстваме се така, както вероятно са се чувствали българките при настъпването на руската армия в града преди 140 г.”, подчертаха участнички в сцената с посрещането на ескадрона.

Празникът завърши с хора, на които се хванаха участниците във възстановката и граждани. Атмосферата бе пресъздадена и с няколко изстрела със старинно оръжие във въздуха.