Обиколката по Сурва продължи и кметът на община Перник Вяра Церовска заедно със своя екип

Песента на звънци и чанове огласяше Пернишко до късно вечерта в неделя. Кръшни хора се виеха през целия ден по селските мегдани. Спазена бе и отколешната езическа традиция маскирани, облечени в кожи, надянали страховити ликове, да обикалят из къщите за благословия за здраве, радост и берекет.

Моменти от втория ден на Сурва в Пернишко

Обиколката по Сурва продължи и кметът на община Перник Вяра Церовска заедно със своя екип. Автентичният ритуал беше пресъздаден в селата Ярджиловци и Дивотино, а финалът беше поставен в Кралев дол.

И тази година едно от впечатлявищите зрелища беше в Ярджиловци, където се събраха маскирани от три махали. Сурвакарската група на селото съществува от древни времена. Традицията е жива, тъй като тя се предава от поколение на поколение заедно с вярата в доброто. Групата се предвожда от войвода, след него върви „сватба”, в която участват булка, младоженец, кум, кумица, свекър, свекърва, поп, клисар, свирджии, циганчета, мечка и мечкар. Местните сурвакари са участвали в снимките на много български филми – „Железният светилник”, „Иконостасът”, „Козият рог”, „Татул”, „Малки тайни”, „Когато маските замълчат”.

Грохотът на звънци и хлопотари, предизвикан от местните носители на традицията ни последва в Дивотино. Селото беше огласено с изпълненията на София Илиева, след което атракция направи гостуващата кукерска група от Петрич. Вкусни гозби пък бяха наредени на кулинарна изложба.

Сурвакарската група на село Дивотино е създадена през 1950 година. Тя се представя с голям успех в общински, регионални и международни фестивали в България и чужбина и е носител на множество награди. Удостоена и със „Златната маска“ на маскарадния фестивал „Сурва“.

И както всяко начало има и край, и обичаят Сурва също, но само за тази година. Закриването на празника беше в село Кралев дол. Мечкарската група на селото участва в сурвакарските празници от незапомнени времена. Групата има две отделни звена.

Първата част се състои от: жених, невеста, кум, кума, поп, цигани, мечка, мечкар и музиканти, облечени в традиционни национални носии. Втората част е групата на „звончарите”, която е ръководена от бюлюбашия. Облеклото им е от кожи. Маските също са изработени от кожи, рога и други естествени материали. Неизменен атрибут към костюмите са звънците и хлопатарите, различни по големина и звук, също така и дървените геги, изработени от дрян и леска. Групата е носител на множество награди както в България, така и от чужбина.

 

.