В близко бъдеще половината от продукцията ще е произведена в София

Малко над една трета от територията на България е покрита от 20-те икономически центъра, в които се произвежда 86% от продукцията на страната. С други думи – около две трети от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията у нас. Това показва проучването на Института за пазарна икономика (ИПИ) – “Икономическите центрове в България”, осъществено с помощта на фондация “Америка за България” и представено в четвъртък.

Икономическото райониране не се покрива с административното деление на страната. Отсъствието на останалите райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие, уточниха авторите на изследването Десислава Николова, Адриан Николов, Петър Ганев и Явор Алексиев.

Целта на проучването е оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Това, което се вижда, е че на юг икономическите центрове са свързани с “топла връзка” по между си посредством магистралите “Тракия” и “Марица” и преливат един в друг, докато на север са отделни острови, поради липсата на връзка, коментира Десислава Николова пред Mediapool. Според нея европейските фондове не помагат за преодоляване на икономическите дисбаланси между отделните региони, а напротив – само ги усилват.

Няколко са основните причини за дебалансирано икономическо развитие. Едната е свързана с централизирането на приходите в държавата и вторичното им разпределение от София. Това “връзва” ръцете на общините да привлекат инвестиции и да осигурят работни места, за да останат хората по родните си места. Другата е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се одобряват проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване. И не на последно място е демографската криза. Така на практика София, Пловдив, Варна и още един – два центъра “изсмукват” не само икономиката, но и хората от регионите.

При втория кабинет на Бойко Борисов беше одобрена програма за западналите региони именно с цел да се преодолее дебалансираното развитие на страната. Документът обаче остана само на хартия без предприемането на реални стъпки. Сега обещанието на Борисов по време на третия му кабинет е поне да бъде изградена магистрала “Хемус”, която да свърже София с Варна, както и да започне строителството на скоростните пътища Велико Търново – Русе и Видин – Ботевград.

 

В близко бъдеще половината от продукцията ще е произведена в София

 

Без изненада, най-големият икономически център е този около столицата. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него.

София се отличава и с наличието на вторично ядро – Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на всекидневна миграция към столицата, при това в много големи размери. Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната, посочи Явор Алексиев.

В център София се произвежда 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.). Като цяло център София обхваща 18 общини и в него работят около една трета от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички преки чужди инвестиции в българската икономика са в него (по данни от 2015 г.).

Тук безработицата е най-ниска (3.5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център “Козлодуй”, в който високото заплащане в ядрената централа оказва сериозна тежест върху средните заплати за района.

В център София освен това се вижда концентрация на високообразовани хора, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около една трета спрямо средно една пета за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в центъра София – 4.48 през 2016 г. (спрямо 4.17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.

 

Икономически острови на север от Балкана

 

Центровете в Северна България са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика, коментира Десислава Николова.

Единственото изключение е конгломератът от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – Варна, Шумен и Търговище, и обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната, показва анализът на ИПИ. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина. На юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – Габрово – Севлиево и Велико Търново. Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и ограничава потенциала им за растеж, смятат от ИПИ.

Икономическият център Габрово – Севлиево се състои от две ядра, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките, с дял в местната икономика от малко над 1%.

Другият икономически център е около Велико Търново, който също е малък. Състои се от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра, в северната част на страната се оформят още четири с относително ограничен мащаб. Това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич.

Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.

Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява Русе с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).