16-годишната Ева Вукадинова, след като изпревари 22 скиорки от 8 държави: Щастлива съм, че записах първата си победа за FIS точно в Боровец

 

Да отида на олимпиадата в Китай след 4 години, е най-голямата ми цел, призна стипендиантката на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“

Преди дни Ева Вукадинова спечели първо и второ място на състезанията на FIS по слалом за купа „Бороспорт“. Състезателка на СК „Боровец“ и стипендиантка на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“, тя е само на 16 години, но показва забележителен талант. Родена е в София, кара ски от 3-годишна, а тренира от 10 години. От тази есен учи в ски академия „Шладминг“. Разговаряме с Ева след отличното й представяне на писта „Попангелов“ за целите й в спорта, за тренировките в Австрия и за любовта й към Боровец.

– Ева, записа първа победа при жените на стартовете за FIS в кариерата си. Очакваше ли я?

– Не, дойде изненадващо. Но дадох всичко от себе си и се получи. Изпреварих 22 скиорки от 8 държави. Победих с добро каране. И с много тренировки, желание, мотивация, хъс…

– От известно време си ученичка в ски академия „Шладминг“. Как попадна там?

– Това училище е с профил „търговия“, но набляга на зимните спортове – ски, сноуборд, ски бягане, сноуборд крос. Баща ми го намери, отидохме да го видим заедно и ни хареса. Явих се на изпит по ски – слалом, гигантски слалом и физическа подготовка. С немския нямах проблеми, защото преди това учих в частното немско училище „Еспа”.

– Как се тренира в страната, където ските са национален спорт?

– Като цяло условията там са много по-добри, отколкото тук. В училище имаме няколко спортни зали, басейн и три фитнеса. Пистите в околностите са много, цялата ски зона е голяма и има огромен избор. Тренираме на групи, като треньорите са от Австрийската ски федерация. В гимназията има представители от всички области от държавата, а треньорите са спонсорирани от федерацията. Ще се върна в Шладминг обаче чак в началото на март, сега не учим и всички сме на състезания.

– От пролетта тренираш с националния отбор на България, как те промени това?

– Тренировките вървят много добре. Подобрих забележително физическата си форма, а на ските се чувствам по-добре от миналата година. Физическата подготовка е много важна за един скиор, на пистата трябва да си издръжлив и силен.

– Кариерата ти в ските сега започва, но сигурно имаш планове как ще се развие…

– Искам да продължа да карам още много време. Имам желание и мотивация, жадна съм за успехи. Имам идоли, но не искам да съм като тях, а да имам собствени постижения. Мечтая да съм №1 не само в България, а да се представя добре на световно, международно ниво. Сега съм на 1044-то място в ранглистата на FIS в слалома. Като за първа година състезания за FIS това е добър резултат, но искам да съм много по-напред.

– Какво ти казаха треньорите след победата в Боровец?

– Че винаги може повече и по-добре. Става дума за карането – да пускам повече ските. Да подобря техниката, да се изпипат някои детайли.

– Коя ти е любимата дисциплина?

– Винаги е бил слаломът. От малка обичам да карам слалом. Но в последно време започвам да наваксвам в гигантския слалом.

– Кой е треньорът, на когото дължиш най-много?

– Александър Шаламанов. Той ми беше личен треньор в продължение на четири години. Научи ме на техниката на ските и че скоростта е най-важното нещо. На него дължа и по-добрата си дисциплина.

– Първата ти победа за FIS дойде в Боровец. Имаше ли значение, че стъпи на върха точно тук?

– Щастлива съм, че победих в Боровец. Тук карам от малка, тук се качих за пръв път на ски. Познавам пистите много добре и наистина си карах вкъщи. Благодаря за подкрепата на фондация „Петър Попангелов и приятели за Боровец“. Тя помага за развитието ми. Благодаря и на „Бороспорт“, на СК „Боровец“, че ме подкрепят и финансират. Благодаря на треньорите, родителите ми, на БФСки, на всички, които ме подкрепят.

– Коя е най-голямата ти цел?

– Да отида на олимпиадата в Китай след 4 години. Там ще гоня добро представяне и добро каране. Но на олимпиада най-важното е участието, изживяването и емоцията са много големи.

Интервюто взе Росица Стойкова