Парламентът преодоля в четвъртък ветото, наложено от президента Румен Радев върху преходните и заключителните разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал, с които се променя и Законът за опазване на земеделските земи, така че в тях да бъдат разрешени строежи.
Ключови за повторното приемане на текстовете се оказаха гласовете на депутатите от “Воля” на Веселин Марешки, които първоначално заявиха, че ще подкрепят ветото, но впоследствие очевидно са променили мнението си.
Останалите народни представители, гласували “за” спорните промени, срещу които бяха организирани серия граждански протести, бяха от управляващата коалиция на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.
Радев наложи ветото в началото на февруари, след като екологични организации предупредиха, че предложенията, прокарани тихомълком между първо и второ четене, създават възможности за разрастване на строителството в земеделски земи в атрактивни за инвеститорите райони като София, Пловдив и по Черноморието. Поправката бе предложена устно от Йордан Апостолов от “Обединени патриоти”.
Общо 124-ма депутати обаче подкрепиха измененията в четвъртък при минимално необходими 121 гласа за преодоляване на ветото на държавния глава. 73-ма народни представители от БСП и ДПС гласуваха “против”, а шестима социалисти се въздържаха.
Основният аргумент на Румен Радев срещу въпросните промени беше, че те не отговарят на конституционното задължение на държавата за защита на земеделските земи и промяна на предназначението им само по изключение при доказана нужда.
Нито един депутат от ГЕРБ не участва в дебата
Дебатът преди отхвърлянето на президентското вето продължи около час, като нито един депутат на ГЕРБ не взе думата. От БСП изтълкуваха мълчанието на колегите си като страх от обществото.
“Имаше силна ответна реакция от хора, които се притесняват, че със закона се отваря път за застрояване”, припомни социалистът Крум Зарков, добавяйки, че кабинетът на Бойко Борисов очевидно се страхува от ответната реакция срещу законопроекта и затова е прехвърлил отговорността на депутатите.
“Законът трябваше да премахне административната тежест. Нищо общо няма със застрояване и най-различните тематики, които се обсъждат”, продължи той, отбелязвайки, че въпреки това в закона са внесени такива промени.
Според зам.-председателя на земеделската комисия в парламента Светла Бъчварова от БСП “предложението, което е гласувано, е отстъпление от сега действащите механизми и защити на земеделските земи”.
Одобрените от парламента промени в закона предвиждат възможност за собствениците на земеделски земи със сменено предназначение, които не са успели да започнат строителство в законовия срок, да поискат препотвърждение на този статут вместо настоящото превръщане на земята отново в нива.
Аргументът на управляващите за промяната бе, че много хора и компании при имотния бум преди десетина години са купили земеделски земи, вкарали са ги в регулация след минаване през бюрокрация и плащане на такси, но после дошла кризата и те не могли да започнат строителството на обектите.
Срещу поправката обаче се обяви природозащитната организация “За да остане природа в България”. Според нея промените ще доведат до “окончателното бетониране на Черноморието”. Опасенията й са свързани най-вече с потенциалното застрояване на малкото останали диви плажове като Крапец и Карадере.
