Бойка Благоева от Кюстендил продава мартеници от 33 г., призна: Мама ме научи да правя Пижо и Пенда от свила, сами гледахме бубите

Сега майсторя пана, купуват ги, за да ги пращат на гурбетчиите в чужбина, каза 73-годишната жена

Продажбата на мартеници в Кюстендил е в разгара си. Един от най-големите майстори на Пижо и Пенда е леля Бойка Борисова. От 1985 г. е неизменно на площада. Няма пропуск.
73-годишната жена е потомствен мартеничар. Още от майка си е научила всички тънкости и изисквания как се спретва мартеница, която да ти хване погледа веднага. “Някога в селото ми Лелинци гледахме буби. Добивахме свила. И майка ми ме учеше как се правят мартеници от свила. Днешните и не занят какво е това. А аз правех мартеници и закичвах с тях децата на село. Това си ми е отвътре. Да правя мартеници. Не съм спирала и няма да спра. Докогато мога”, усмихва се тя.
Изработва мартениците си изцяло с български материали – прежди, мъниста, конци и др. Особено трудни са паната, които се търсят най-много последните години. Купуват ги и ги пращат на близки по чужбина, на гурбетчиите.
Всичко се приготвя вкъщи. С безкрайно усърдие и търпение и работи денонощно с двете си деца. Не се признават китайските артикули и кич, докарвани от търговци, които гонят печалбата и нищо друго. „Ама китайската стока има пазар в България и опошлява нашата традиция. Пък и младите. Особено тийнейджърите – нямат усет, нямат отношение към нашенската изработка. Завряло си погледа в смартфончето момичето и цъка ли, цъка. Не вижда истинската хубост в една българска мартеница”, обобщава леля Бойка.
“Печели се от мартеници. Който казва, че не печели – лъже”, категорична е тя. Инвалид е, но е адски пъргава. Издържа на февруарския студ, не може да се разчита на топло и слънчево време – мартеничарите най-добре го знаят. Сутрин изнасят колекцията си, вечер я прибират. “Няма отказване. Всяка година от началото на февруари съм тук, до паметника на Димитър Пешев, спасителя на българските евреи. Той ми пази мястото. Бил е благороден човек явно, щом и на мен ми върви точно на това масто. А клиентите ми са безброй. Знаят ме. А като видя моя мартеница на ръката или на дрехата на някой кюстендилец, съм доволна. А и като мине март и се разхождаме с дъщерята по Хисарлъка и видя закачена на някоя клонка наша мартеница – щастлива съм. Жив и здрав да е тоя, който я е носил и закачил на дървената клонка. Всички живи и здрави! Честита Баба Марта. Честита пролет! Ние вече в Кюстендил я чакаве пролетта. С най-хубавите мартеници я чакаме”, посреща клиентите си до сергията до площада доайенът на родната мартеница Бойка Борисова.