Изгониха ме от къщата, където живеехме, взех дъщеря си от ясла и се разплаках на улицата, ръка ми подаде Татяна Радойчева, настани ме в къщата на родителите й в Блажиево
Работя за 350 лв., не стигат за нищо, изхвърлиха ме от по- добре платена работа, защото не ходех в събота, няма кой да гледа момиченцето ми
Дупничани: Цинизъм е хора в нужда да са без покрив, а синът на ресторантьора Георги Стойнев да се шири в евтино общинско жилище
Самотна майка от Дупница и нейната дъщеричка, която е само на 1 година и 10 месеца, останаха без покрив. От 4 дни Искра Димитрова и нейното момиченце живеят в бобошевското село Блажиево, където ги подслонила жена, срещнали я случайно, след като останали на улицата посред зима.
„Имам нужда от жилище. Надявам се от общината или от „Социално подпомагане” да ми помогнат да се настаня в общинско жилище, за да мога да се справя с наема. В началото на този месец подадох молба в общината за жилище, моля ги да ми помогнат”, проплака Искра Димитрова. Тя е гладачка в шивашка фирма в Дупница. Получава малко над 300 лв. заплата и с оскъдните средства не може да си позволи квартира, тъй като трябва да дава минимум 100 лв. за наем. 44-годишната жена дойде в редакцията заедно с дупничанката Татяна Радойчева, която я приютила в къщата на покойните си родители в Блажиево заедно с малкото момиченце.
„Живеех при една бабичка в село Самораново. Тя ми направи услуга и живях там 4 месеца, не плащах наем. Женичката е много възрастна – над 70 г., и в петък (23 февруари) ми каза: „Повече не искам да се връщаш тука”. Събра ми дрехите – аз нямам багаж – имам единствено дрехи на детето и мои дрехи, и аз си тръгнах. Отидох в детската ясла, взех си детето и се чудя накъде да хвана… Разплаках се. Тогава ме видяла Татяна Радойчева, попита ме защо плача, разказах й и тя ми предложи да отида в къщата на родителите й в Блажиево. Настанихме се там, но е много неудобно, защото аз работя, а детето е на ясла в Дупница и всеки ден трябва да пътуваме. Взимам 350 лв. заплата. Храна ли да купя с тях, памперси на детето ли, за билети ли да ги дам?”, сподели Искра.
„Условията в къщата на родителите ми в Блажиево не са добри. Банята и тоалетната са външни и като се отвори вратата, снегът отива в помещението”, на свой ред разказа Татяна Радойчева. Тя допълни, че като видяла Искра и научила за проблема й, веднага решила да помогне, тъй като и самата тя е срещала добрина от хората. „Преди няколко години във в. „Вяра” споделих, че нямам работа, заради което ми беше трудно да гледам детето си. Тогава кметът Чимев ми помогна, 3 месеца работих в Механото като чистачка, а след това една испанка ми помогна и заминах за чужбина. Помислих си, че щом на мен са ми помагали, и аз трябва да помогна. Нека от общината да подадат ръка, жената е сама. Много хора имат жилища, дадени им от държавата, от общината, които стоят затворени. Те са ги взели, но са ги заключили и си живеят по селата. Имена не знам, но съм чувала, че има такива случаи. Общината трябва да подаде ръка, социалните също могат да помогнат”, допълни Радойчева, която в момента е безработна.
Искра Димитрова разкри, че бащата на малката Даниелка не я познава. „Той е от далече и не я познава. Ако я види на улицата, няма да знае, че му е дъщеря. Тя се води на моето име. Когато се роди, исках да я оставя за отглеждане, но ми дожаля, сърце не ми даде да се разделя с нея. В „Закрила на детето” ми знаят положението. Никога няма да забравя жеста на Татяна, която до оня ден не съм познавала, няма да забравя и жеста на общината, ако ми помогнат. Сама съм. Нямам нито близки, нито мебели, нищо. В безизходица съм. Преди време работех във фирма „Сайман” тук, в Дупница. Даваха ми по-голяма заплата, но ме накараха да си подам молба за напускане, тъй като не можех да ходя на работа в събота. Как да отида на работа, като няма на кого да оставя детето за 10 минути, камо ли за 8 часа. Много трудно живеем. Дори дрешките взимам от познати. Въпреки всичко искам само жилище”, каза Искра.
„Докога ще слушаме историите на крайно нуждаещи се хора, изпаднали в безизходица, хора с малки деца да се молят някой да им подаде ръка.
Когато се откриваха социалните жилища в района на бившите казарми в Дупница, зам.-кметът Красимир Георгиев обеща, че там ще живеят само крайно нуждаещи се дупничани. Е, какво стана с това обещание? Обществена тайна е, че малкият син на ресторантьора бивше ченге, бивш партньор на Братя Галеви, Георги Стойнев, известен с прякора Капуто, ползва такова жилище, а баща му държи три кръчми, търгува с коли, има и гумаджийница.
Очите на цяла Дупница събира домът, в който Стойнев настани големия си син Борислав и съпругата му Здравка. По общо мнение Стойнев е сред най-състоятелните хора в Дупница, нека спре да се излага и да уреди и малкия си син Димитър с къща и той да освободи общинското жилище за хора в нужда, защото е срамота. Той може и да няма имущество, записано на негово име, но е цинично човек от заможно семейство да се ползва от евтино жилище”, пишат дупничани, прочели трогателната история на Искра Димитрова.
Всеки, който иска да помогне, може да потърси Искра на телефон 0893 995 286.
