Нека се дава път на честни и можещи млади хора за просперитета на клуба
Валери Дагалов е роден на 08.02.1960 г. в Петрич. Първи негов треньор е основателят на ДЮШ на „Беласица“ Георги Николов-Шмин. Именно под негово ръководство детската команда „Аура“ става републикански шампион през 1972 г. От 1974 г. е вече в спортния интернат на „Пирин“ (Благоевград), където негови треньори са Славчо Моралиев и Станке Михайлов.
На 15- годишна възраст е забелязан от известния футболен специалист Ангел Петров-Чори и е привлечен при мъжете, където негов наставник е Петър Аргиров. Привикан е в юношеския национален отбор от селекционера Христо Андонов, където е заедно с Томас Лафчис, Георги Славков, Руси Гочев, Бойко Величков, Костадин Костадинов и други. През 1977 г. този юношески национален отбор на България става вицеевропейски шампион, като губи на финала от домакина Белгия. Селекционерът на младежкия национален отбор Данко Роев го привлича, като тук е заедно с Боби Михайлов, сега президент на БФС, Петър Петров (в „Левски“), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Михаил Вълчев и други.
През 1981 г. на Балканиадата в гр. Волос, Гърция, младежкият тим печели сребърни медали и губи на финала от албанския тим с 1:2. Янко Динков му отправя покана за участие в Олимпийския национален отбор на България. Титулярен вратар е на мъжките отбори на „Пирин“ (Благоевград), „Академик“ (София), „Добруджа“, „Нефтохимик“ и „Беласица“. Най-паметният мач е този през февруари 1977 г., когато на стадиона в Пазарджик изиграва невероятен мач и е с най-големи заслуги при победата над гранда ЦСКА с 3:1, отстранявайки ги от турнира за Купата на Съветската армия.
В петричкия клуб е участник в трите групи на българския футбол – „В“, „Б“ и „А“ група. С треньорска дейност се занимава от 1988 г., като е треньор на вратарите при старши треньорите на „Беласица“ Гриша Петков, Димитър Димитров-Трактора, Димитър Трайков, Димитър Алексиев, Воин Войнов, Георги Харалампиев, Людмил Горанов, Мирослав Миронов, Иван Златински, Емил Шаламанов, Пламен Мицански, Йордан Костов, Ангел Славков, Николай Димитров и последно Иван Златински.
– Как се чувстваш вече на 59 години?
– Здравословно – добре. Работя като преподавател в ПГИТ „Проф. д-р Асен Златаров” – Петрич и съм треньор на вратарите във ФК „Вихрен” (Сандански).
– Връщайки се назад, би ли споменал какво успя и какво не като човек, състезател, треньор и учител по физическо възпитание и спорт?
– Във футбола бях доста амбициозен в клубовете, в които тренирах и се състезавах. Радвам се, че съм играл с големи световноизвестни личности като участник в различните възрастови национални гарнитури. Като вратар на „Академик” (София) в „А“ група достигнах до олимпийския отбор, воден от известния наш треньор Янко Динков. Студентският отбор се разпадна и останах само учещ, готвейки се само с аматьорския тим. В живота винаги помагам безкористно и ако не мога да помогна – не преча абсолютно на никого.
– С кои по-известни колеги си бил рамо до рамо и си поддържал връзки?
– С известния голмайстор от „Ботев” (Пловдив) Георги Славков -дългогодишен национал, Руси Гочев, Томас Лафчис. В младежкия национален отбор по-известната личност бе сегашният президент на БФС Боби Михайлов. Не може да не се гордея, че съм приятел с Димитър Димитров-Херо още от „Академик” (София), а после той ме привлече в „Нефтохимик” (Бургас). С футболист №1 за всички времена на България Христо Стоичков се запознах в Петрич, когато националният ни отбор отседна в хотел „България”. В присъствието на Димитър Димитров-Херо останах възхитен от разговора с легендарната осмица, който за мен беше голям футболист с фланелката на „Барса“, когато стана носител на купата като футболист №1 в Европа. Играл съм и срещу една друга голяма легенда – Христо Бонев. Имам автограф и от известния наш централен нападател и легенда на „Левски“ и България Георги Аспарухов-Гунди. Това ми е много скъп спомен и жалко че този човек си отиде преждевременно от футбола и живота. Голям футболист, с голямо сърце, талантлив, честен. На неговата снимка той написа: „С пожелание на малкия Валери от батко му Гунди”.
– Коя е истинската причина да напуснеш треньорския щаб на „Беласица”? Този въпрос предизвика бурни реакции сред спортната общественост в Петрич, която много те цени и обича.
– Много тежък въпрос за отговор. Много ми е мъчно, кръв капе от сърцето ми и сълзи от очите ми – новината не е моя. „Бела” винаги ще е №1 в моя живот и сърцето ми. Нищо не е загубено и при благоприятни условия е възможно да се съберем отново някой ден.
– В края на есенния дял от първенството отборът на „Беласица” зае 12-о място. Коя е причината за това незавидно положение според теб?
– Това е срамно за моя любим отбор и хората, които го доведоха до това положение, трябва да си получат нужното от ръководителите, които са над тях. Причините са известни на спортната общественост и нямам намерение да ги повтарям.
– Как се чувстваш в треньорския щаб на „Вихрен”?
– В санданския тим съм поканен за втори път, което няма как да не ме радва. Първия път бях треньор на вратарите, когато „Вихрен” беше в „А“ група и тогава известният бизнесмен Константин Динев и треньорът на 20-и век по водна топка Иван Динев ми дадоха много висока оценка за работата. Прекрасни условия за работа, невероятни колегиални отношения сред треньори и футболисти. Ръководителите знаят какви са техните права и задължения и не се намесват неадекватно, както се прави на други места.
– Тази година предстои честване от основаването на футбола в Петрич. Кои са най-заслужилите ръководители, спортни деятели, треньори и футболисти, заслужаващи почит и уважение?
– Д-р Димитър Наполеонов, Иван Ананиев, Никола Харизанов, Никола Нанов, Стоян Костенаров-Боньо. Последният беше една голяма фигура за Петрич, независимо че не парадираше какво е извършил. Той ми помогна да възстановя правата си за „Беласица”, след като бях наказан от „Пирин” през 1978 г. Застанах под рамката на петричкия отбор и влязохме в „А“ група. Целият отбор от футболисти през 1980 г., когато влязохме за първи път в историята си в „А“ група по времето на Христо Ламбрев като председател, трябва да се помни завинаги от петричката общественост. Най-големите футболисти в историята на „Беласица” са Жоро Топалов и Георги Лачев, а от вратарите – Любен Ташев-Папето, моят треньор, който ме въведе в занаята. Покойният Георги Николов-Шмин ми показа първите стъпки във футбола. В юношеския национален отбор даде много от себе си Христо Андонов-Пелето, Данко Роев в „Академик” (София), Янко Динков – в Олимпийския национален отбор.
– Най-щастливите моменти в твоя живот?
– Раждането на двете ми дъщери Симона и Валерия. Като футболист станах вицеевропейски шампион за юноши през 1977 г., където в Белгия загубихме от европейския отбор на домакините, влизането на „Беласица” в „А“ група – 1980 г., и като студент в НСА през 1981 г. участвах в „Академик” (София) в „А“ група и попаднах на проф. Лъчезар Димитров и доц. Димитър Червеняков. Незабравимо е за мен участието ми с националния отбор през 1982 г., когато играхме срещу отбора на Бразилия в Порто Алегре. Тогава отблизо наблюдавах играта на Зико и Сократес.
– Какво е отношението ти към непризнателните хора?
– Ненавиждам ги, от такива паразити няма нужда нашето общество.
– При какви условия би се завърнал отново в треньорския щаб на „Беласица”?
– Много труден въпрос за отговор, „Беласица” ми е на сърцето и никой не може да ми я отнеме. Аз съм професионалист и работя там, където ме ценят, и няма задкулисни игри.
– Какви препоръки би дал „Беласица” да излезе от незавидното си положение в момента?
– Има си ръководство, което е длъжно да мисли трезво, да остави специалистите на спокойствие да работят и когато потърсят помощ, да се намесват адекватно и навреме. Нека да се дава път на честни и можещи млади хора и треньори специалисти за просперитета на „Беласица”.
– За какво си мечтаеш?
– За много неща, но понеже сме на тема футбол, искам да пожелая на първо място „Беласица” да заиграе на стадион „Цар Самуил”, мъжкият отбор да играе в професионалните групи, а юношеските състави – в елитните на България и да мерят сили с най-известните тимове в момента, както го правихме ние като мъже, участвайки в „А” група.
– Боби Михайлов ли бе най-достойният човек за президент на БФС?
– Не съм аз човекът, който може да прави оценка като ръководител на моя бивш колега и приятел Боби Михайлов. Беше избран по най-убедителен начин. Всички коментари по темата са излишни.
– Какво пожелаваш на любителите на футбола в Петрич?
– Много обичам феновете на „Беласица”, защото и те ме ценят. Пожелавам им много приятни емоции и да подкрепят любимия си отбор, независимо в коя група играят и къде. Нека всички заедно да се обединим и кой с каквото може да помага.
