Пенсионерки от Дупница отчаяно си търсят работа! 70-годишната Стойка Асенова ридае: Получавам 180 лв., рак уби снахата – със сина сами се грижим за сирачето

Вдовиците пенсионерки Спаска и Стойка се прибират след безуспешно търсене на работа

 

76-год. медицинска сестра Спаска Манова: Депутатите да ни протегнат ръка за помощ, с пенсиите сме заникъде

Молим се за допълнителни доходи, и къщи ще чистим и болни ще гледаме, само да свържем двата края, плачат вдовиците

Пенсионерки от Дупница, гонещи 80 години, търсят работа и ронят сълзи, едва свързват двата края. 76-годишната медицинска сестра Спаска Манова със свито сърце призна, че получава 276 лв. пенсия. Тя и приятелката й Стойка Асенова, която получава 180 лв. пенсия, всеки ден си търсят работа в Дупница. „Обречени сме на гладна смърт”, оплакаха се двете вдовици пенсионерки, грижещи се за внуци сираци. „Искаме някой от нашите депутати, за които сме гласували и които взимат по 4000-5000 лв. заплати, да ни помогнат за работа, съгласни сме и да чистим къщи, да им помагаме даже в парламента”, категорични са двете жени. Те признаха, че на преклонна възраст им се налага да си търсят работа заради мизерните пенсии, които получават.

Медицинската сестра Спаска Манова по времето на кметуването на Атанас Янев се грижеше за инвалидите в Дупница и тя разказа, че евродепутатът Николай Бареков няколко години плащал заплатата й за тази позиция, но сега едва се справя с живота. „С 35 години трудов стаж получавам пенсия 276 лв., имат ли съвест управляващите да ни оставят да живеем по този начин? Моята колежка от „Пирогов”, Мария, самотно живееща в Дупница, е на същия хал”, сподели Спаска.

Приятелката й – 70-годишната пенсионерка Стойка Асенова, също с 35 г. трудов стаж, си търси всякаква работа – чистене, готвене или гледане на болен. Голяма трагедия е застигнала Стойка. „Заради банков кредит, който се оказа непосилен за семейството, от притеснение от рак починала младата ми снаха. Тя остави момченце сираче. Починаха и единият ми син, и съпругът ми. Къщата спасихме, но близките ми ги няма в нея”, ридае Стойка. Тя помага на сина си вдовец, който работи в строителството.

Най-голямата мъка на Стойка е, че когато отиде на детската площадка и всички майки гушкат и целуват децата си, нейния внук няма кой да го прегърне.