България е сред държавите в ЕС със сравнително по-слабо доверие в медиите, но въпреки това около 70% от гражданите на страната в по-малка или по-голяма степен имат доверие към новините и информацията, която получават от радиото и телевизията.
Това сочи проучване на Евробарометър, проведено по телефона между 7 и 9 февруари 2018 г. сред гражданите на ЕС на възраст над 15 г., обхващащо 26 576 души в 28-те държави членки. Изследването бе представено в понеделник заедно с доклад на Експертната група на високо равнище относно онлайн разпространението на фалшиви новини и дезинформация, който бе връчен на еврокомисаря за цифровото общество Мария Габриел. Докладът и материалите към него ще бъдат използвани при изготвянето на предложения за борбата с онлайн дезинформацията, което Еврокомисията ще публикува през пролетта.
Телевизията е медията с най-високо доверие у нас
В ЕС медията, която се ползва с най-високо доверие сред гражданите, е радиото, като 70% от анкетираните отговарят, че се доверяват изцяло или в известна степен на новините и информацията, която получават от него. В България делът на доверяващите се е 59%, което я прави пета в ЕС по най-ниско доверие. Ако се вземат само българите, които слушат радио, доверието у нас се покачва на 74% при 78% средно в ЕС.
За разлика от тенденцията в Европа, където хората най-много вярват на новините по радиото, у нас телевизията е медията с най-високо доверие. 70% от българите са отговорили, че вярват изцяло или до някаква степен на това, което чуват по телевизията, което е над средното за ЕС – 66%. Сред хората, които гледат телевизия, доверието скача до 73%, което отново е над средните за ЕС 69%.
Телевизията си остава и най-предпочитаният информационен източник. Проучването показва, че в България (94%) и в останалата част на ЕС (89%) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65%), онлайн мрежите (59%) и печатните издания (51%).
Едва 43% от българите вярват на вестниците и списанията
Всички останали видове информационни средства у нас се радват на значително по-ниско доверие в сравнение с традиционните електронни медии. Това важи и за традиционния печат. Само 43% от българите имат пълно или частично доверие на печатните вестници и списания, докато 41% твърдят, че изпитват недоверие към публикациите в тях. Това поставя страната на третата най-лоша позиция в ЕС със средно ниво на доверието 63%. Сред хората, които реално четат вестници и списания, доверието се качва до 58%, но това отново е втората най-лоша позиция след Унгария при средно доверие в съюза 74%.
При онлайн медиите недоверието е по-голямо от доверието
При онлайн вестниците и списанията у нас недоверието (39%) е по-високо от доверието (33%), което също е втората най-неблагоприятна позиция в ЕС. Сред хората, които ползват този вид медии, доверието е 52% – най-ниското в ЕС, където средно 68% от потребителите на този вид медии им вярват в по-малка или по-голяма степен.
Ниско е и доверието в онлайн социалните мрежи – 31% доверие сред всички респонденти и уебсайтовете за видео – 27%. И в двата случая недоверието е по-високо – 44% от българите не вярват на новините в социалните мрежи, а 42% – в сайтовете за видео хостинг.
Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща новина (37% в ЕС). Едва 14% от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15% в ЕС). За 69% от българите и за 44% от останалите европейци фалшивите новини са проблем.
Мнозинството от българите (над 40%) и останалите в ЕС са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.
