15.10.1946 г. Уинстън Чърчил
Парижката мирна конференция се провежда от 29 юли до 15 октомври 1946 г. В нея вземат участие представители на 21 държави от антихитлеристката коалиция. Поканени са и делегации на 5-те страни бивши съюзници на Германия, с които предстои да бъдат сключени мирни договори, за да изложат възгледите си по тях – Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия. Проектите за мирни договори са подготвени от Съвета на министрите на външните работи на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Решенията на конференцията имат характер на препоръки. Окончателното решение на всички въпроси, свързани с мирните договори, предстояло да бъде взето на следващата сесия на СМВнР. Конференцията отхвърля териториалните претенции на гръцкото правителство на Цалдарис, което под формата на стратегически съображения претендира за значителна част от територията на България, и свежда неговите репарационни искания от 955 на 125 млн. щатски долара. В защита на българските национални интереси решително се обявяват делегациите на Съветския съюз, Белорусия, Украйна, Югославия, Полша и Чехословакия. Конференцията обаче не признава на България правото (статута) на съвоюваща държава („за” са само делегациите на Белорусия, Чехословакия, Украйна и Югославия, а против са делегациите на САЩ, Великобритания, Франция, Гърция и др.), не приема член 1 (за промяна границите на България), включва в текста на проектодоговора гръцкото предложение за демилитаризиране на южната българска граница. Основен противник на българската делегация е британската. Сър Уинстън Чърчил не обича България и това е обяснимо. През лятото на 1915 г. той, като министър на британските военноморски сили, ръководи операцията в Дарданелите и разчита на успех въз основа на българските декларации за неутралитет. Но България неочаквано се включва във войната на страната на Германия и това рязко променя ситуацията в региона. Сър Уинстън е потресен от маневрата на София. Как може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи срещу Освободителката си Русия, и да стане съюзник на петвековния си поробител? При това само две години, след като последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Провалът на Дарданелската операция принуждава Чърчил да подаде оставка и той остава министър без портфейл. Потомственият аристократ е безкрайно оскърбен и през целия си живот ще вини българското коварство като главна причина за политическото си унижение. Чърчил запазва трайни антибългарските си емоции чак до смъртта си през 1965 г. не можа да издържи на съблазънта да препредаде един пикантен случай по време на конференцията, взет от книгата „Нестригани спомени” на Иван Мартинов. ДВА НА НУЛА ЗА БЪЛГАРИТЕ Утешава ме и ме успокоява един факт, за който много се изкушавам да разкажа на края на моите нестригани спомени. Всъщност този факт ми го беше разказал покойният Петър Григоров, един от секретарите на Георги Димитров, и аз ви го предавам така, както съм го чул лично от него. След сключване на примирието по време на заседанията около кръглата маса в Париж преговорите се водили много бавно и с големи затруднения от страна на съюзниците, преди всичко на англичаните. Уинстън Чърчил бил непримирим противник на нашата страна и отричал каквото и да е участие на нашия народ в борбата против фашизма, та дори и приноса ни във войната. Но съветската делегация упорито ни защитавала. Спомням си добре по онова време думите на Вячеслав Молотов: „Нека българите бъдат спокойни, техните граници ще останат такива, каквито са заварени от мирната конференция.” По време на почивките Петър Григоров случайно попаднал в една група с мистър Чърчил, който с вдигната чаша уиски, за да се чукне с Молотов, казал между другото с подигравка: – Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята! Всички се смутили от тази дръзка откровеност и настанало неловко мълчание. Молотов дори се изчервил от яд. А нашите представители така се объркали, че не могли с нищо да му възразят. Но в групата бил попаднал един от преводачите на нашата делегация. Засегнат и с накърнено национално достойнство, той се обърнал към Чърчил: – Да, сър – казал той много учтиво и с усмивка, – вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си! Никой не очаквал такъв отговор и всички били изненадани, дори се почувствали в малко неудобно положение. Чърчил се изчервил и пълното му, с отпуснати бузи лице за миг се помрачило, но в следващия миг той извадил пурата от устата си, засмял се гръмко и като се раздрусал от смях, казал весело: – Два на нула за българите. Приемам предложението и ще подпиша. След това разговорите тръгнали по-леко, и, както знаем, конференцията завърши с успех. Мирът бе сключен. А на нашия народ се признаха участието му в борбата против фашизма и приносът му във Втората световна война. Ето това ме утешава и успокоява.
