Синът на Валери Симеонов – Даниел разказа за борбата си с наркотиците и денят, в който е щял да умре заради свръхдоза. В предаването на Мартин Карбовски по bTV „Втори план” той оголи душата си и призна, че е бил на косъм да сложи край на живота си заради опасни дози, които е приемал. Даниел разказа, че е опитвал всичко – от амфетамини до кокаин, който рядко употребявал, защото бил скъп и нямал толкова пари. Той обясни, че е започнал да посяга към наркотиците още като ученик, но не е стигал до хероин. “Бях на 19 години, студент в Софийския университет. Моят човек нямаше дрога. Започнах да търся от човек на човек дрога. Дадоха ми бял прах, който не беше чист амфетамин. Още на първата лента усетих, че не знам къде се намирам. Тогава не ми пукаше особено какво ще ми се случи. Издрусах 2 грама и имах усещането, че умрях от инфаркт. Прибрах се вкъщи и пуших няколко джойнта, за да се спокоя. Пуслът ми се качи до 250 удара в минута, ръцете ми посиняха. Лежах и виждах как завивката се повдига над гърдите ми заради пулса. После започнах да не си усещам тялото, виждах замъглено. Приятели извикаха линейка, която дойде след 30 минути. Щом дойде, лекарката каза – това момче ще направи инфаркт”, разказва Даниел. В болницата лекарите успяват да го спасят. А когато излиза, решава, че ще спре с наркотиците. „Не съжалявам за нищо, което съм направил. Ако не бяха тези 2 грама и почти умирането ми, нямаше да спра да взимам наркотици. Познавам много хора, които са употребявали дрога с инфаркти и инсулти. Баща ми ми помогна финансово като срещи с лекари”, разказа още Даниел. “Баща ми ще се срамува от мен. Партията, която води, има други ценности. Той е консервативен и е против дрогата”, каза още Симеонов. Той признава, че и до ден днешен има проблеми заради наркотиците. Независимо, че е спрял с друсането, физическите промени останали. “Сега съм само на антидепресанти”, признава Даниел Симеонов: „Знам какво е да предизвикаш смъртта. Бил съм там и мога да кажа, че ще дойде момент, в който ще оценя живота си. Никога няма да забравя, след като предозирах, излизам от болницата, изпитах такава радост. Желанието за живот е това, което ме изкара оттам.” Като спомен от миналия си живот, той пази и две фотографии: 
