Бунт! Д. Акмаджов от Сдружението на къщичките в Боровец:100 млн. лв. налива общината в Боровец, но ще оцелее ли бизнесът ни, как ще връщаме по 1 млн. лв. на година, като приходът от наеми е 300 000 лв.

Димитър Акмаджов

Съветникът В. Зашкев: Управата закопава общината с нейните мащабни проекти, вижте общинския хотел в Боровец, за депото се дадоха 10 млн. лв., а не работи

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”: Изглежда целта е да се разчисти теренът, за да освободят малките собственици място за икономически по-мощни субекти

Кметът Георгиев: Каква е целта на срещата? Кажете как да оставим къщичките? Проектът е в началото, после ще видим как ще се осъществява

 

Собствениците на къщичките в Боровец, които са там от 25 години и дават хляб на самоковци, са готови на бунт, тъй като плановете на общината за курорта поставят на карта съдбата на обектите. Търговците поканиха кмета на Самоков Владимир Георгиев, председателя на Общинския съвет Силвия Стойчева и общинските съветници на среща, на която да отговорят на въпросите около проекта.

Ваня Григорова

Основната тревога е, че с реализирането на новия план за Боровец ще се съборят 31 от къщичките, за които наемателите плащат данъци и такси, които постъпват в общинската хазна.

Четирима съветници откликнаха на апела им – Любомир Борисов от БСП, Антон Томов, Георги Големинов и Васил Зашкев.

Официална информация за това какво точно предвижда проектът и каква ще е точната стойност на инвестицията няма. Според ресторантьорите сумата е 100 млн. лв., говори се също и за суми от порядъка на 28-30 млн. лв.

 „Как общината смята да плаща кредита от 100 млн. лв., който ще изтегли, за да реализира проекта? Откъде ще дойдат парите, как ще се възстановят, кой ще даде такъв кредит?”, попита Димитър Акмаджов от Сдружението на къщичките в Боровец и набързо направи сметката: „Елементарната математика показва, че ако плащаме по 1 млн. лв., за 100 години ще го изплатим. Проблемът е, че от данъци, наеми и всички сметки от търговците постъпват по 300 000 лв. на месец. Е, откъде ще се извадят тези пари? Как да ги платим ние? За нас това е неосъществимо и поставя на карта съществуването ни в курорта. Дори да се изтеглят 28-30 млн. лв., това отново означава да се връща 30 г., което е много”, категоричен е Акмаджов.

Той заяви, че не търсят конфронтация, а искат да се оповести каква ще е съдбата на обектите. „Ние сме били в помощ за развитието на Боровец. Искаме да чуем от вас какви са опциите за оставането на настоящите обекти в златния триъгълник, защото сега за нас нищо не е ясно. Какъв е социалният момент, какъв е икономическият? В проекта липсва становище от Съюза на архитектите, липсва експертна оценка на плана“, беше категоричен Акмаджов. Той припомни, че досега никой от ръководството на общината не е съобщил колко пари ще излезе на общината проектът. „Говореше се за 30 милиона, за 60 милиона, 75 милиона, после арх. Кличнева каза 100 милиона“, попитаха от Сдружението „Боровец – 1992“.

 „Каква алтернатива предлага общината на търговците? Ръководството на общината закопава общината с милиони с нейните мащабни проекти. Същото важи и за общинския хотел в Боровец, никой не го иска, провеждат се много пъти търгове. Г-н кмете, Вие споменахте – кредит от 60 милиона за този проект. Това оправдано ли е, икономически съобразно ли е? Няма ли да стане като с депото – което не работи, а се дадоха 10 милиона? Дадоха се 680 декара на Ковачки, хотелът на Боровец – дадоха се общински пари, никой не го иска, нали?” – припомни съветникът Васил Зашкев.

Кметът обаче посрещна въпросите на Зашкев иронично. Вместо  да отговори и на питанията на търговците, той ги засипа с ввъпроси, като подчерта, че не му е ясна целта на срещата, понеже никой от наемателите не му е дал предложения, идеи. „Искаме да чуем как да останете? Кажете как да ги оставим къщичките?“ – попита Георгиев. „Проектът е в началото, после ще видим как ще се осъществява. Тогава ще се взимат решения. Ако виждате решение на проблема с къщичките, кажете го. Решението за продължаване договорите на къщичките е в съда“ – припомни кметът Вл. Георгиев.

В срещата се включи и Тома Белев. „Ще имате проблем с качеството на курорта, защото Боровец има запазена марка на курорт сред гората. В проекта, спечелил конкурса, пише „улично озеленяване“. Няма „улично озеленяване“ в планински курорти. То се прави в градска среда. Вие сте в природна среда, трябва да имате природа. И преди попитах – как се намалява площта в този проект на дървета и растителност? Отговориха ми, че със сигурност ще има загуба. Дискутирайте имат ли място в този проект музей и туристически информационен център. Тези дискусии трябва да стават, преди да приемете Подробния устройствен план. Интересно е защо, след като вече има план за Боровец, се прави нов, защо не сте разгледали съществуващия ПУП? Запазете природата и не я натоварвайте. Запазването на околната среда го има там, където е запазен интересът на местните хора, които живеят от този бизнес. Външният инвеститор идва за няколко месеца и си отива в дугия курорт, персоналът няма де е местен и няма да оставя полза за местната общност. Ако кметът иска, може да реши проблема“, заяви Тома Белев.

На срещата бе припомнено, че в плана на арх. П. Еврев, разработен преди десетина години за Боровец, къщичките остават в Боровец. „Въпреки че има решение на Общински съвет с № 2186 от 21.12.2007 г. за възлагането и изготвянето на такъв ПУП по протокол 54/26.06.2007 г., както и становище от тогавашния зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството Ковачев, който по изх. № от 23.02. 2008 г. е възложил изработването на ПУП на осн. чл. 12, ал.4 от ЗУТ в к.к. Боровец и разрешава на сдружение „Боровец -2006“ да изработи ПУП в кв. 19-“Триъгълника“, но община Самоков не е взела предвид това становище“, коментираха ресторантьорите.

На срещата ресторантьорите поискаха думата и на главния архитект на община Самоков Надежда Клинчева. По нейни думи такъв план не съществувал.

В подкрепа на наемателите на срещата дойде и Ваня Григорова – член на КТ „Подкрепа”, която очерта важни социално-икономически аспекти.

 „Семейният бизнес е този, който запазва идентичността. Въпросните заведения са и преносители на местната култура” – спомена Ваня Григорова.

 800 лв. е средният наем от една къщичка, а те са 31 общо. Това прави около 300 хиляди годишно от всички обекти. По думите й общината трябва да премисли доста сериозно дали може да си гарантира подобни постъпления с реализацията на проекта за нов център.

По официални данни през 2017 г. 165 000 души са посетили Боровец. От тях 2/3 са българи. Не всички остават да нощуват, като доста по-значителна част от разходите заемат храните и напитките, които консумират. През годината територията на „Златния триъгълник” е била обект на различни интереси.

 Ето какво сподели Григорова:

„Към настоящия момент община Самоков вече е провела конкурс за проект за нов център на курорта Боровец, тъй като според местната власт и външни архитекти е задължително да се подобри техническата инфраструктура и благоустройството.

След оценка на жури е излъчен и победител. Реализацията ще струва 29 млн. лв. Нито заданието, нито проектът обаче са придружени с цялостен анализ на влиянието, което ще окаже преустройството на територията върху семейния бизнес, работниците и местната общност. Приема се за даденост, че ново модерно строителство задължително води до засилена икономическа дейност и благоденствие на жителите на общината.

Местната власт е посочила, че обновяването на територията „Златният триъгълник” се налага поради наличие на естетически, финансови и имиджови проблеми. Като инициативата следва да стимулира развитието на курорта и да привлече туристи. Какви именно туристи и чрез какви туристически обекти са таргетирани?

Неизбежният извод е, че негласните цели на общинската инициатива са да се разчисти теренът, за да освободят малките собственици място за икономически по-мощни субекти. Към такива заключения води и предприетият подход на обновяване на малките заведения, не на големите туристически обекти – в курорта има големи хотели, а външният вид на някои от тях далеч не отговаря на амбицията за привличане на по-платежоспособни туристи. Напротив – част от фасадната облицовка на въпросните обекти се разпада. А икономическите възможности на собствениците на тези обекти би трябвало да им позволяват да поддържат естетичен и безопасен вид, следователно тяхното модернизиране на първо място може да стане по-бързо, лесно и безболезнено. Сред аргументите в подкрепа на преустройството е фактът, че други жители на Самоков също имат желание да развиват свои бизнес идеи на територията на курорта, поради което трябва да се създадат възможности за повече предприемачи. При посещение на Триъгълника обаче е видно, че и в момента там има свободни места. Част от т.нар. „къщички” са бутнати, тъй като собствениците им не са изплащали редовно дължимия на общината наем. Терените в момента са празни. За отбелязване е, че загрижеността на местната власт към облика на Боровец не кореспондира със състоянието, в което се намират въпросните площи – години след освобождаването им от некоректни наематели там все още има стърчащи, недопремахнати от община Самоков стени. Понастоящем препитанието на приблизително 700 човека зависи от съществуването на семейния бизнес там. Огромната част от тях са самоковци.

Тъй като публично е трудно да се открие размерът на необходимата инвестиция, разчитаме на публикувани в местните медии статии, според които сумата е 29 млн. лв. и тя ще бъде осигурена от местната власт. Сградата ще се амортизира за около 25 години, което означава, че в този срок следва минимум да бъде възстановена инвестицията плюс лихвите по евентуален заем. За да се случи това, приходите от наеми на планираните помещения следва да са поне в размер на 1,2 млн. лв. годишно – четири пъти по-високи от настоящите. Това означава, че или наемите на обектите значително ще скочат, или ще трябва спешно да се привлекат ВИП клиенти, което да увеличи значително оборотите. Следователно община Самоков гарантирано ще загуби годишни приходи в размер на 300 хил. лв., срещу малката вероятност да си възстанови инвестицията в рамките на 25 години и едва след това да получава чисти приходи от направеното вложение.